Женева опустява: ООН съкращава хиляди, агенции напускат града

Само през 2024 г. в Женева са работили над 36 000 международни служители, а организациите в града са генерирали близо 7 млрд. швейцарски франка разходи (около 7,6 млрд. евро). Там се намират около три десетки агенции на ООН и над 400 неправителствени организации.

Промяната започва след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и курса към ограничаване на международните институции. В края на 2025 г. ООН приема бюджет, намален със 7%, а през януари 2026 г. Тръмп подписва меморандум за изтегляне на САЩ от 66 международни организации и структури на ООН. Повече от 10 от тях имат централи в Женева.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш вече предупреди за възможен „непосредствен финансов колапс“ още през юли.

Започнаха съкращения и премествания

Съкращенията вече засягат хиляди служители. Световна здравна организация планира да премахне над 800 работни места в Женева до юни 2026 г. UNICEF мести 290 позиции в Рим, а UNAIDS намалява персонала си в града от около 127 души до едва 19.

Служители разказват за тежка атмосфера, несигурност и вътрешно напрежение. Част от тях губят не само работата си, но и правото да останат в Швейцария, тъй като разрешителните им за пребиваване са обвързани със статута им в ООН.

„Никой не се чувства незасегнат“, казва Лора Джонсън от синдиката на служителите към офиса на ООН в Женева.

Защо организациите искат да напуснат Женева

Основният аргумент е цената. Според индекс на Numbeo за 2026 г. Женева е вторият най-скъп град в света след Цюрих.

Служителите на ООН получават допълнителни надбавки заради високите разходи за живот. В Женева те достигат почти 94% върху базовата заплата, докато в Рим са около 31%, а в Найроби – близо 40%.

Според проучване от 2024 г. преместването на служител от Женева в Рим би спестило около 30% от разходите за заплата.

Американският посланик към ООН Майк Уолц поставя под въпрос самия модел.

„Защо основните офиси на ООН трябва да бъдат в едни от най-скъпите градове в света? В модерния и свързан свят физическото местоположение е все по-малко важно“, казва той.

Градът се страхува от „квартали призраци“

Международният сектор формира над 11% от БВП на Женева. Според местните власти отливът на международни служители застрашава не само дипломатическата общност, но и ресторанти, услуги, недвижими имоти и хиляди непреки работни места.

Кметът на Женева Алфонсо Гомес предупреждава, че цели райони могат да започнат да пустеят.

„За нас е важно да избегнем ситуация, в която някои квартали се превръщат в призрачни зони“, казва той.

Властите вече създадоха специален фонд за адаптация на „Международна Женева“ с бюджет от 50 млн. швейцарски франка, финансиран от швейцарската държава и фондацията на Rolex.

Въпреки кризата швейцарските дипломати продължават да вярват, че Женева ще запази ролята си на световен център за международно сътрудничество, макар и в по-малък мащаб.