Жените и Съединението: Българките, които промениха историята през 1885 г.

Жените в обществото преди 1885 г.

Още в годините преди Съединението българските жени участват активно в просветното движение. Те основават и ръководят девически училища – Мария Луиза Грекова и Анастасия Димитрова са сред първите българки учителки, чиито възпитанички в Пловдив, Стара Загора и Търново по-късно участват в националните борби.

Женските дружества като „Милосърдие“ в Пловдив или „Добродетел“ в Русе подпомагат бедни, организират дарителски кампании и подготвят основата за обществена активност, която ще се прояви с особена сила през есента на 1885 г.

Жените в Пловдив и Южна България

По време на подготовката на Съединението в Пловдив много жени съзнателно подкрепят комитетите. Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“ споменава, че в съзаклятията е имало „будни пловдивски домакини“, които предават сведения, укриват материали или осигуряват срещи.

Пловдивското дамско дружество „Майка“ организира дарителски събития, а някои учителки като Недялка Шилева от Чирпан и Екатерина Каравелова в Русе публично заявяват подкрепа за идеята за национално единство. Макар и да не държат речи пред събралите се мъже, жените участват в митинги и шествия след обявяването на Съединението.

Недялка Шилева и Екатерина Каравелова

Недялка Шилева (1856–1932) е една от активните български учителки в края на XIX век, родом от Чирпан. Тя принадлежи към онова поколение образовани жени, които свързват просветното дело с националните каузи.

През 80-те години на XIX век Шилева работи като учителка и въвежда темата за единството на България в уроците си с момичета – нещо смело за времето, когато женското образование все още е ограничено главно до домакински и религиозни знания. В навечерието на Съединението тя е сред първите, които организират ученички и местни жени в Чирпан да подпомогнат комитетите с дарения и материали.

По време на Сръбско-българската война през ноември 1885 г. група от нейни ученички и съмишленички дават спестяванията си, за да бъдат закупени превързочни материали за ранените. Това превръща Шилева в символ на новото поколение български жени – такива, които не остават само в ролята на майки и домакини, а съзнателно се включват в националните процеси.

Екатерина Каравелова (1860–1947) е една от най-образованите и влиятелни българки в края на XIX и началото на XX век. Родена в град Русе, тя завършва образованието си във Виена, владее няколко езика и още млада започва обществена и културна дейност. През 1881 г. се омъжва за политика Петко Каравелов, бъдещ министър-председател, но не остава в неговата сянка – напротив, бързо се превръща в самостоятелен глас в обществения живот.

През есента на 1885 г., по време на Съединението, Каравелова е в Русе, където се включва в организирането на благотворителни инициативи. Тя събира средства и материали за подкрепа на войниците, а след началото на Сръбско-българската война помага за изпращането на храни, дрехи и превързочни материали на фронта. Историците подчертават, че тя е една от малкото жени в този период, които публично заемат позиция по ключови политически въпроси и се стремят да превърнат женската благотворителност в трайна организация.

По-късно Каравелова става съосновател и дългогодишна председателка на Българския женски съюз (основан през 1901 г.), който обединява женски дружества от цялата страна. Тя развива активна публицистична дейност, пише статии, превежда и изнася лекции за ролята на жените в обществото.

Известна е и с международната си дейност – като част от движението за мир и за правата на жените, тя представлява България на международни конгреси.

През целия си живот Каравелова остава вярна на убеждението, че жените не бива да се ограничават само до семейството, а трябва да участват в културния и политическия живот на страната.

Жените и Сръбско-българската война

Скоро след Съединението България трябва да защитава постигнатото с оръжие. Сръбско-българската война от ноември 1885 г. е и моментът, когато жените излизат от рамките на дома и училището и се превръщат в пряка опора на армията. В Пловдив, София и Видин се организират женски комитети, които събират дрехи, храна и превързочни материали.

Учителки стават доброволки в лазарети. Известна е и историята на учителката и общественичка Екатерина Каравелова, която заедно с други жени от Русе организира помощи за фронта. Вестник „Свобода“ от ноември 1885 г. съобщава за „жените от София, които ден и нощ шият униформи и бельо за войската“.

Забравени ли са жените от Съединението?

В публицистиката от епохата жената често е изобразявана като „майка-родина“, която изпраща синовете си на бой. В стихове, публикувани във в. „Съединение“, жената е оплакваща, но и горда – тя търпи загубите, за да живее България. Една анонимна статия от 1886 г. пише: „Българката даде не само мъжа и сина си, но и труда си за дреха и хляб на войника“. Това е символна роля, която съчетава майчината жертвоготовност и гражданската отговорност.

Дълго време историята за Съединението и войната от 1885 г. се пише през имената на мъжете. Жените остават „под линия“. През последните години обаче изследвания на Института за исторически изследвания при БАН и инициативи на музеи в Пловдив и София поставят акцент върху техния принос.

Публикации като сборника „Жените в българската история“ (БАН, 2011) показват, че жените не само подкрепят мъжете си, но и самостоятелно участват в обществените процеси.

ФрогНюз