Жилищната криза - най-горещият въпрос, за който политиците в Европа не говорят

Едно от дългогодишните политически разочарования в Европа внезапно избухва.

От Лисабон до Лодз избирателите са разгневени от липсата на достъпни жилища. Миналата есен в Дъблин избухнаха антиимигрантски бунтове, подхранвани отчасти от твърденията, че ограничените обществени жилища в ирландската столица се дават на чужденци. Междувременно в градове като Лисабон, Амстердам и Милано хиляди протестиращи излязоха по улиците, за да осъдят липсата на жилища на достъпни цени.

В анкета, проведена преди изборите за Европейски парламент миналата седмица, кметовете на континента посочиха жилищата като един от най-важните проблеми, с които се сблъскват техните избирателни райони.

"Достигнахме критичната точка на ситуация, която от години се развива бавно", заяви Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, която представлява доставчиците на обществени, кооперативни и социални жилища. "Дълго време политиците с удоволствие пренебрегваха проблема, защото той засягаше групите с ниски доходи, които гласуват с по-малка сила, но сега той засяга хората, които се съобразяват с него: потомците на средната класа и дори самата средна класа".

Европейците харчат средно близо 20% от разполагаемия си доход на домакинство за жилище и съществува мнението, че наличността става все по-оскъдна.

Едуардс заяви, че европейските страни са инвестирали в достъпни жилища в следвоенния период, но са изоставили този въпрос през 80-те години на миналия век. Когато на власт идват неолиберални администрации с малки правителства, те съкращават значително разходите. Закъсалите общински съвети, които преди това са строили жилища, се отказаха от ново строителство и разпродадоха съществуващия фонд, но частният сектор не успя да поеме изоставането.

"Предупреждаваме за този проблем от поне 10 години, но политиците с удоволствие го пренебрегваха до неотдавна, когато той отново влезе в дневния ред", казва Едуардс. "Годините на бездействие сега се влошиха от инфлационната атмосфера и повишаването на цените на ипотечните кредити, което доведе до застой в строителството в частния сектор".

Едуардс заяви, че характеристиките на жилищната криза са различни в различните градове.

"В туристическите места, например, има допълнителен натиск, предизвикан от Airbnb и други платформи за краткосрочно отдаване под наем, но основният проблем остава същият", каза тя. "Решението на местните и националните власти да се отдръпнат и да не предприемат действия в областта на жилищното настаняване ни доведе до този момент".

Някои части на континента са по-добре подготвени да се справят с кризата от други.

В Дания обществените жилища се управляват по национален модел. Жилищните асоциации не се управляват с цел печалба и две трети от събраните наеми отиват в национален строителен фонд, който се използва от 1967 г. насам за финансиране на строителството на нови жилища и обновяването на съществуващия фонд.

Фондът подпомага и инициативи в областта на здравеопазването, заетостта и социалната сфера в необлагодетелствани райони в цялата страна.

Подобно на модела, станал известен във Виена, националната жилищна програма на Дания се основава на принципа, че обществените жилища трябва да бъдат висококачествени и широко достъпни. Бент Мадсен, главен изпълнителен директор на Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел, заяви, че въпреки че около една четвърт от жилищата са предназначени за уязвими групи - като самотни семейства или бежанци - всеки може да кандидатства за жилище, независимо от доходите си.

Към 2022 г. около 965 000 души, или една шеста от населението на Дания, живеят в социални жилища. Общественият жилищен сектор е вторият по големина доставчик на жилища в страната, като разполага с почти 600 000 жилища, което се равнява на една пета от националния сграден фонд.

Фактът, че системата е проектирана като нестопанска, прави социалните жилища значително по-достъпни от техните еквиваленти в частния сектор. Според данни, анализирани от Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел, за жилищата, построени след 2000 г., наемът на човек на квадратен метър е с 40 % по-евтин от пазарните цени.

Датската система за обществено жилищно настаняване обхваща най-уязвимите и по-широки слоеве от населението, като осигурява разнообразен състав на наемателите като цяло и в отделните жилищни райони.

Тъй като вноските в националния строителен фонд идват от самия жилищен сектор, "публичният жилищен сектор не е в тежест на публичните финанси", заключи Мадсен.

Швейцарско блаженство

В Швейцария много градове се справят с по-голямата буря благодарение на своите кооперативни жилищни комплекси с нестопанска цел Genossenschaften.

Целта на швейцарските жилищни кооперации е да осигурят достъпно, устойчиво и общностно живеене. Тъй като са операции с нестопанска цел, те предлагат жилища, които на национално ниво са средно с 15 % по-евтини от сравними наеми; те могат да бъдат дори по-евтини от еквивалентни имоти в райони с недостиг на жилища.

Ребека Оморегие, заместник-директор на Wohnbaugenossenschaften Schweiz, асоциация на предприемачи на жилища с нестопанска цел, заяви, че кооперациите са демократично организирани, като всички обитатели имат еднакви права и право на глас по отношение на управлението на сградите.

"Те не са субсидирани от държавата социални жилища, което означава, че няма задължителни изисквания за доход и богатство", обясни тя и добави, че имотите са отворени за всички. "Въпреки това [кооперациите] осигуряват добър социален микс и мнозинството от тях прилагат правила за обитаване".

В Цюрих около 7% от жилищата са общинска собственост, но близо 18% от апартаментите в града са Genossenschaften, които предлагат средно с 45% по-ниски наемни цени в сравнение с еквивалентите им с идеална цел. Тази комбинация помага да се поддържат достъпни жилища в един от най-скъпите градове в Европа.

Всяка кооперация има собствена процедура за набиране на потенциални наематели - чрез списъци на чакащите или чрез обявяване на свободни имоти на уебсайта си. Макар че по принцип членството в Gennossenschaft е отворено за всички, отделните организации могат да определят допълнителни критерии за членство - като например доход - и настоящите наематели имат последната дума за това кой да влезе.

Оморегие заяви, че управата на Цюрих е помогнала за успеха на кооперативния модел на жилищно строителство, като е закупила земя за такива жилища през първата половина на 20-ти век, а освен това е подкрепила модела с намалени капиталови изисквания.

"По-голямата част от кооперативния жилищен фонд на Цюрих е построен между 1919 и 1960 г., но жилищната криза в края на 90-те години на миналия век доведе до възраждането на кооперациите в Цюрих", каза Оморегие. Местните гласоподаватели подкрепиха модела през 2011 г., гласувайки в полза на ангажимента до 2050 г. жилищата с нестопанска цел да представляват една трета от всички наемни жилища в града.

Въпреки модела на Genossenschaften, Цюрих е засегнат от жилищната криза. Строителството на нови жилища не е в крак с пристигането на имигранти от страните от Европейския съюз, а наемите за новите наематели са се покачили с 30% от 2016 г. насам. Оморегие заяви, че жителите на кооперациите са били пощадени от повишаването на цените, но че цялостната система не е в състояние - засега - да отговори на по-широкото търсене.

"Кооперациите се борят да се разширяват, защото на пазара почти няма земя, а цените на останалата земя са се повишили до нива, които правят невъзможно изграждането на достъпни жилища", каза тя. "В резултат на това по-голямата част от нарастването на кооперативния жилищен фонд в Цюрих се дължи на замяната на съществуващи къщи с по-големи сгради".

Едуардс от Housing Europe заяви, че политиците най-накрая са се събудили за кризата и че в някои страни се приемат съществени мерки.

"В Дъблин, например, инвестират до 5 млрд. евро, но това все още не е в състояние да премахне кризата", каза тя. "Можете да отпуснете пари, но в крайна сметка строителството на къщи отнема време."

Айтор Хернандес-Моралес и Джована Кой, Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.