Тя трябва да подпомага инвестиционното сътрудничество между двете страни.
Предвиждат се и меморандуми между Българската агенция за инвестиции и няколко китайски компании. Сред тях са Shanghai Grand Sun Hydrotherapy System Ltd., CHINA GLOBAL ADVISORY и HANGZHOU BOSOM NEW MATERIALS TECHNOLOGY CO., LTD. Един от документите е свързан с реализацията на инвестиционен проект на територията на България.
Кабинетът ще разгледа и меморандум с инвеститорите в проекта „Нисковъглероден индустриален парк“.
Китайските инвестиции – възможност или риск?
Над 20 европейски държави са подписвали меморандуми за икономическо и инвестиционно сътрудничество с Китай, най-често в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ и формата за сътрудничество между Пекин и страните от Централна и Източна Европа, познат първоначално като 16+1. Сред тях са България, Гърция, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия, Словения, Португалия, Малта и Кипър. Извън ЕС подобни договорености са сключвали Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Беларус и Молдова.
„Един пояс, един път“ стартира през 2013 г. и през следващите години се превърна в един от най-мащабните инструменти на Китай за финансиране на инфраструктура в чужбина. Анализ на AidData, който обхваща 13 427 китайски проекта в 165 държави на обща стойност 843 млрд. долара, обаче показва смесена картина. Според него Китай е предоставял средно около 85 млрд. долара годишно международно финансиране, но съотношението между кредити и грантове е 31 към 1 в полза на първите.
Именно размерът и структурата на това финансиране са в основата на част от критиките към инициативата. AidData изчислява, че около 385 млрд. долара китайски задължения не са били отчетени в официалните данни на държавите длъжници. При 42 страни експозицията към Китай надхвърля 10% от БВП, а средното недекларирано или потенциално задължение се равнява на 5,8% от БВП. Причината е, че близо 70% от китайското кредитиране вече е насочено към държавни компании, банки, съвместни дружества и специални финансови структури, а не директно към централните правителства.
Проблемите не се ограничават до дълга. Според същото изследване 35% от инфраструктурното портфолио на инициативата „Един пояс, един път“ е срещнало сериозни затруднения при реализацията – корупционни скандали, трудови нарушения, екологични проблеми или обществени протести. За сравнение, при китайските инфраструктурни проекти извън нея този дял е 21%.
Сред най-известните примери за финансовите рискове е пристанището Хамбантота в Шри Ланка, отдадено на китайска компания за 99 години след проблеми с обслужването на дълговете. В Европа сходни спорове възникнаха около китайското финансиране на магистралата Бар–Боляре в Черна гора.
Италия пък се превърна в пример за обратния процес. През 2019 г. тя стана първата и единствена държава от Г-7, присъединила се към китайската инициатива, но през декември 2023 г. официално реши да не подновява меморандума.
Критиките към инициативата включват още липса на прозрачност при договорите, ограничено участие на местни компании, екологични рискове и опасения, че инвестициите в стратегическа инфраструктура могат да увеличат политическото влияние на Пекин. На този фон ЕС постепенно втвърди позицията си към Китай, определяйки го едновременно като икономически партньор, конкурент и системен съперник, и развива собствената инвестиционна инициатива Global Gateway.
