Новината се възприема позитивно заради потенциалния ефект върху заетостта и икономическия растеж, но паралелно с това сръбски експерти изразяват сериозни опасения. Те предупреждават, че подобен модел на сътрудничество крие риск страната да загуби възможността да развие собствена високотехнологична индустрия.

Изборът на Сърбия не е случаен. До 80–те години на миналия век бивша Югославия е сред лидерите в индустриалната роботика, най–вече чрез компанията „Лола роботи“, която тогава задава стандарти в разработването на роботизирани системи. Според анализатори съществува реална опасност натрупаното десетилетия наред ноу–хау да бъде обезценено и на практика прехвърлено в полза на чуждестранни компании.

Експертите посочват, че по–устойчив подход би бил възраждане на национално производство по модела на „Лола роботи“, вместо страната да разчита изцяло на външни инвеститори. Към момента обаче липсва достатъчна държавна подкрепа за подобна стратегия.

Най–големият риск, според критиците, е сръбските заводи да се ограничат единствено до сглобяване и софтуерна настройка на роботите. В такъв сценарий местните инженери биха се превърнали в обикновена наемна работна сила, а икономическите ползи за страната биха останали ограничени.

В по–оптимистичния вариант, ако Сърбия успее да съчетае своя индустриален опит и човешки капитал с китайската технология, страната има шанс да възроди собствената си школа по роботика и да се утвърди като водещ европейски център в сектора.