Защо в Хавай има руска православна църква?
На пръв поглед изглежда необичайно православна икона, свързана с руска църковна юрисдикция, да идва именно от Хавай. Това обаче няма връзка нито с древната религия на островите, нито с някакво сериозно историческо руско присъствие в архипелага.
Т.нар. Хавайска Иверска икона се пази в енорията Holy Theotokos of Iveron Orthodox Church на остров Оаху. Тя е част от Руската православна църква зад граница (ROCOR) – църковна структура, създадена след Руската революция през 1917 г. от духовници и миряни, напуснали Русия след идването на болшевиките на власт.
В продължение на десетилетия ROCOR съществува отделно от Московската патриаршия. През 2007 г. двете църкви възстановяват отношенията си и оттогава Руската православна църква зад граница е в канонично общение с Москва.
Именно в този контекст трябва да се разглежда и посещението на Хавайската Иверска икона в България, организирано с благословението на Синода на ROCOR и на Българската православна църква. По време на посрещането ѝ в столичния храм „Света Неделя“ присъства и руският посланик Елеонора Митрофанова. Появата ѝ предизвика освирквания и възгласи „Тук не е Москва!“ от част от събралите се граждани.
Православието достига до Хавай през XIX в. чрез руските моряци и по-късно чрез малки общности от имигранти и американци, приели православната вяра. Постоянни православни енории обаче се оформят едва през XX в. Днес енорията на остров Оаху е многонационална и обединява американци, руснаци, гърци, румънци, сърби и други православни християни. Богослуженията се извършват основно на английски език.
Именно там се съхранява т.нар. Хавайска Иверска икона. Според разказа на енорията през 2007 г. върху нея започва да се появява благоуханна течност. Оттогава православните вярващи я почитат като мироточива, а през 2008 г. Руската задгранична православна църква я признава за достойна за поклонение и тя започва да обикаля различни държави. Това представлява твърдение и църковно признание в рамките на православната традиция, а не научно установен факт.
Малко хора свързват островите с православието, тъй като Хавай е известен най-вече с древната си полинезийска религия. След пристигането на християнските мисионери през XIX в. обаче християнството постепенно се превръща в най-разпространената религия на архипелага, а днес там съществува и малка, но активна православна общност.
Какъв е духовният свят на древните хавайци?
Преди европейците да достигнат островите през XVIII в., Хавай има собствена религиозна система, която няма нищо общо с християнството.
За древните хавайци религията не е отделна сфера от живота. Тя определя начина, по който се управлява обществото, обработва земята, лови се риба, водят се войни и се почитат предците. Няма ясна граница между природата и духовния свят. Боговете присъстват в океана, вулканите, дъжда, сладката вода, растенията и животните.
Хавайците почитат множество божества, наречени akua, но четири от тях заемат особено място.
Кане е свързан със сътворението, живота и сладката вода. Ку покровителства властта и войната. Лоно е бог на плодородието, земеделието, мира и дъжда. Каналоа е свързан с океана и мореплаването.
Това обаче не са просто богове в смисъла, познат от европейската митология. Те се проявяват чрез различни природни сили, места, растения и животни. Един и същ бог може да има различни проявления според острова или общността.
Особено важни са и ʻаумакуа – почитаните предци, които според вярванията продължават да закрилят своите потомци. Те могат да се проявяват чрез акули, сови, октоподи, растения или други природни образи. За семействата това не са символи, а реална духовна връзка с предците.
Сред най-почитаните фигури е и Пеле – богинята на вулканите и огъня. Дори днес някои коренни хавайци оставят цветя и дарове при активните вулкани в знак на уважение към нея. Това показва, че част от традиционните вярвания са се запазили и след разпространението на християнството.
Защо старата религия започва да се разпада?
Често се смята, че мисионерите унищожават древната религия веднага след пристигането си. Историята е по-сложна.
През 1778 г. британският мореплавател Джеймс Кук достига Хавай. Следват все по-чести контакти с европейци и американци, които носят оръжия, нови стоки, но и болести, срещу които местното население няма имунитет.
Най-голямата промяна обаче идва отвътре. След смъртта на крал Камеамеа I през 1819 г. неговият наследник Лихолихо, известен като Камеамеа II, премахва системата kapu с подкрепата на най-влиятелните жени в управляващата династия.
Така официалната религиозна система на Хавайското кралство престава да съществува още преди пристигането на първата постоянна протестантска мисия от Съединените щати през 1820 г.
Историците не са единодушни защо се случва това. Най-често се посочват борбата за власт след смъртта на Камеамеа I, отслабването на влиянието на жреците и нарастващите контакти със Запада.
Мисионерите променят Хавай – но не по начина, по който често се разказва
Първите американски протестантски мисионери пристигат през 1820 г., когато старата държавна религия вече е премахната. Те не заварват общество, което тепърва трябва да бъде „покръствано“ със сила, а общество, което вече преживява дълбока политическа и религиозна промяна.
Мисионерите основават училища, създават печатници и заедно с образовани хавайци разработват писмена форма на езика. Библията е преведена на хавайски, а грамотността се разпространява бързо. За много местни жители християнството започва да се свързва не само с вярата, но и с образованието, новите закони и модерното държавно управление.
Това обаче не означава, че процесът протича без напрежение. С разширяването на влиянието на протестантските църкви традиционни религиозни обреди, танци като хулата, както и част от местните обичаи започват да бъдат възприемани като езически или неморални. Християнските представи постепенно навлизат в законодателството, училищата и обществения живот.
Историците днес разграничават две неща. Не съществуват доказателства за масова военна кампания за насилствено покръстване, подобна на случилото се в някои други части на света. Но е налице силен културен и институционален натиск, който постепенно измества традиционната религия и променя начина на живот на местното население.
От мисионерство към политическо влияние
С течение на XIX в. част от потомците на първите американски мисионери се превръщат във влиятелни земевладелци, предприемачи и политици. Захарните плантации се разрастват, а икономическите връзки със Съединените щати стават все по-силни.
Важно е да се направи разграничение – не всички мисионери и не всички техни потомци преследват еднакви политически цели. Не е коректно да се твърди, че първите мисионери пристигат с предварителен план за присъединяване на Хавай към САЩ.
Безспорно е обаче, че към края на XIX в. част от икономическия елит, в който участват и наследници на мисионерски семейства, влиза в остър конфликт с хавайската монархия.
На 17 януари 1893 г. кралица Лилиуокалани е свалена от власт при преврат, организиран от група американски и европейски бизнесмени и политици. Ден по-рано на острова слизат въоръжени американски морски пехотинци от кораба USS Boston.
Християнството става и средство за съпротива
До края на XIX в. много коренни хавайци вече са приели християнството. Това обаче не означава, че подкрепят свалянето на монархията.
Напротив. Част от местните християни използват именно църковните общности, за да организират съпротива срещу анексията. Те защитават кралица Лилиуокалани и независимостта на Хавай, позовавайки се на християнските ценности и на Бог – Ke Akua, както е наричан на хавайски.
Така една религия, донесена отвън, започва да служи едновременно и на привържениците на американското влияние, и на хората, които се борят срещу него.
Хавай става част от Съединените щати
През 1898 г., по време на Испано-американската война, Конгресът на САЩ приема резолюция за анексирането на Хавай. Основният аргумент е стратегическото значение на островите в Тихия океан.
След присъединяването американските институции постепенно изместват старите политически и културни структури. Английският език става водещ в образованието и администрацията, а традиционният хавайски език и местната култура губят позиции през следващите десетилетия.
Едва през 70-те години на XX в. започва т.нар. Хавайски ренесанс – движение за възраждане на езика, музиката, танците, традиционната навигация и културното наследство на коренното население.
Как изглежда Хавай днес?
Днес Хавай е едно от най-религиозно разнообразните места в Съединените щати. Според последното изследване на Pew Research Center около 60% от пълнолетните жители се определят като християни. Католиците са около 16%, а различните протестантски общности – приблизително 38%. Будистите са около 5% – най-високият дял сред всички американски щати. Близо 30% не се определят към никоя религия.
Това разнообразие е резултат не само от историята на коренните хавайци, но и от големите имигрантски общности от Япония, Китай, Корея и Филипините, които пристигат през XIX и XX в., за да работят в захарните плантации.
