Как коледните базари се превърнаха в традиция? 

Коледните базари в Европа датират от средновековието, когато германските територии покриват широка част от континента. Някои от съществуващите коледни базари в Германия водят началото си още от 15-ти и 16-ти век. Пазарът в Дрезден за първи път отваря врати на Бъдни вечер през 1434 г. Междувременно най-старите доказателства за коледния базар в Нюрнберг ни връщат в 1628 г., върпеки че някои подозират, че той се е зародил поне от 1530 г. 

Историците обаче все още не са категорични дали тези базари са се провеждали специално по случай Коледа или просто е съвпадение във времето. Тогава хората живеели в разпръснати общности на пешеходно разстояние от църква, която провеждала пазари за всички дни на религиозни празници. 

Малко са сведенията за точната атмосфера на тези ранни базари и кога точно са започнали да предлагат коледни дръвчета, сцени от Рождество Христово и играчки.

В началото на 19 век Индустриалната революция оказва огромен ефект върху коледните базари. Повишаващият се стандарт на живот и появата на работническата класа водят до подем що се касае до коледните базари. В Берлин, например, коледният базар е нараснал от 303 сергии през 1805 г. до около 600 през 1840 г.

Коледните базари започват да обръщат поглед към работническата класа в Германия и тогава градските елити вирват нос пред евтините подаръци. 

Капиталистическите сили също се обръщат срещу коледните базари в края на 19 век. Собствениците на нови универсални магазини в центъра  започват провеждането на цели кампании за преместването им, за да избегнат конкуренцията. От Берлин до Нюрнберг те се местят в покрайнините на градовете, където изнемогват в продължение на десетилетия. 

През 30-те години на миналия век коледните базари се завръщат в центровете на градовете в Германия с помощта на нацистката партия.

По онова време Коледа е политически футбол - политиците се опитват да прекроят традициите, за да техните антикапиталистически или атеистични наклонности. Когато Адолф Хитлер става канцлер през 1933 г., неговата партия не губи време да транформира Коледа от религиозен празник, посветен на мира на Земята, в националистически такъв, който възхвалява германското наследство.

Така партийни служители вмъкват нацистки изображения в сцените на Рождество Христово, пълнят адвент календарите с партийна пропаганда и пренаписват коледни песни като "Тиха нощ, свята нощ", за да премахнат християнските препратки, пишат от National Geographic. 

Нацистите започват да стандартизират декорациите по шансовете и артикулите, които търговците могат да продават - произведени в Германия орнаменти, занаяти, братвурст и захарни изделия, например. В разгара на Голямата депресия нацистките лидери вярват, че продажбите на произведени в Германия стоки могат да помогнат за стимулиране на икономиката и да повдигнат настроението на германските граждани.

Така и става. В Берлин 1,5 милиона души са посетили базара през 1934 г. - рекорд, счупен две години по-късно, когато броят им нараства до 2 милиона души. 

Икономическият подем обаче приключва с началото на Втората световна война. Пред 1941 г. много градове затварят базарите си. 

След края на войната германските коледни базари се завръщат ударно и се разсрастват през следващите десетилетия. Икономическият бум през 60-те и 70-те години на миналия век и възходът на консуматорството подхранват растежа на коледното пазаруване. 

Тези икономически явления превръщат коледните базари в масови културни събития.

Ролята на нацистите в прекрояването на коледните базари до голяма степен е заметена под килима, въпреки че много от установените от тях традиции остават. 

По-късно комунистическата партия в Източен Берлин също прави опит да приведе Коледа в съответствие със своите ценности. Коледа се превръща в "социалистически фестивал за мир".  

Старата традиция на коледните базари обаче продължава зад Берлинската стена. Нито Исус, нито Дядо Коледа се оказват добре дошли в атеистичния Изток. Властите правят всичко възможно да унищожат една отдавна процъфтяваща индустрия в региона - коледните дърворезбари в Ерцгебирге, източните Рудни планини. Но резбарите запазиха занаята си жив, продължавайки да произвеждат лешникотрошачки, ангели и дори сцени от Рождество, макар и с нови имена. 

През 80-те и 90-те години на миналия век коледните базари в Германия станаха толкова обичани, че се превърнаха в културен износ. Градовете в страни по света – включително Съединените щати, Япония и Индия - започват да организират свои собствени коледни базари в немски стил. В Обединеното кралство броят на коледните базари се е увеличил повече от три пъти от около 30 през 2007 г. до повече от сто през 2017 г., например. 

ФрогНюз