Как опитът за убийството на Роберт Фицо завинаги ще промени Словакия?

По време на среща и поздрав с обществеността след заседание на кабинета в малкия миньорски град Хандлова, според мъж извикал на Фицо: „Роб, ела тук“, преди да стреля по него три или четири пъти, като се прицели в гърдите и корема му. Премиерът падна на земята, преди да бъде отведен от охраната му до колата и след това в болницата в Банска Бистрица. Предполагаемият му нападател е задържан.

Не е изненадващо, че опитът за убийство ужаси словаците от всички политически направления.

Политическото насилие не е характерна за Централна Европа. За да се намери пример за убийство на наистина видна политическа фигура в Словакия или или по-скоро в Чехословакия, трябва да се върнем чак към 1923 г., когато анархист застреля финансовия министър Алоис Рашин в Прага.

Когато такива неща се случват в тази част на света, те разтърсват обществата из основи, като често пъти изострят съществуващите разделения. Макар да не е убийство, въздушната катастрофа в Смоленск от 2010 г., при която загина действащият полски президент Лех Качински заедно с много други официални лица, продължава и до днес да хвърля сянка върху полската политика, подхранвайки множество конспиративни разкази.

В началото на 2018 г. словашкият разследващ журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова бяха ликвидирани от убийци, вероятно наети от хора, разобличение от репортажите на Куциак. Събитието доведе до падането на правителството на Фицо по-късно същата година. Липсата на присъди и отговорност за онези, които са поръчали убийството, продължава да преследва словашката политика.

Фицо не е просто политик. Той е централната фигура на словашката политика през последните 20 години. Безмилостен и поляризиращ, той дефинира ключовите теми на словашкия политически живот и служи като главен посредник на четири управляващи коалиции, като последно направи впечатляващо завръщане през октомври 2023 година.

Той започна като популистки привърженик на социалдемокрацията в стил третия път, критикуваше неолибералните реформи от началото на 2000-те и пое националистически и антиимиграционни позиции миналото десетилетие. През цялата си кариера, която започна като млад комунистически апаратчик през 80-те години, той таеше дълбоко подозрение и недоверие към Запада и САЩ, което днес се превърна в много по-широко отвращение, споделяно от много словаци.

След завръщането на Фицо на власт миналата година, Словакия следва пътя на Унгария за засилване на властта, съчетано с обществена конфронтация. В сценарий, добре познат на британците и американците, натрупали опит от епохата на Брекзит и Тръмп, много словашки семейства напоследък намират за трудно да проведат разговор на вечеря, ако подхванат политически теми.

Ефектите от прекомерната поляризация се отразяват и в двете посоки. Мой познат, виден словашки журналист, по същество се оттегли от обществения живот тази година, след като претърпя порой от онлайн малтретиране и беше физически нападнат от непознат по улиците на Братислава, който иначе е безопасен град.

Само миналия месец премиерският съветник Ерик Калиняк и съпругата му бяха ругани и псувани от непознати в станало популярно видео.

Каквото и да се случи след днешната атака, словашката политика никога повече няма да бъде същата. В трескавите блата на Twitter вече могат да се видят акаунти, свързващи опита за убийство с политическите възгледи на Фицо - от Украйна до ковид.

Разбира се, твърде рано е да се разбере какво е мотивирало стрелеца. Но освен да се пожелае на премиера пълно и бързо възстановяване, може да се надяваме, че това събитие ще даде тласък на Словакия и други общества да излязат от ръба на студената гражданска война, предизвикана от политиката през последните десетилетия. Това обаче е само надежда и със сигурност не е прогноза.

Автор на анализа в The Spectator е Далибор Рохач, превод BGNES