Цената на водата по закон се актуализира веднъж годишно – от 1 януари. Тя не се определя за една година напред, а е част от петгодишни бизнес планове, които всяко ВиК дружество изготвя за съответния регулаторен период. В тях се залагат очакваните приходи от потребителите, прогнозите за потребление, разходите за поддръжка и конкретни ангажименти за инвестиции и ремонти.

Плановете първо се обсъждат и приемат на местно ниво, след което се внасят в Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Регулаторът ежегодно проверява изпълнението на поетите ангажименти и едва тогава утвърждава новите цени. Настоящите разчети, довели до увеличенията през 2026 г., са изготвени още през 2022 г.

Решението за актуализацията беше взето през декември, но влизането в сила на по-високите цени беше отложено с политическо решение, без да бъде обявена конкретна дата. Това доведе до сегашните спорове и взаимни обвинения.

Най-сериозен ръст беше отчетен в Кърджали – 14%, и в Благоевград – 12%. В София увеличението също е 12% и вече е в сила от началото на годината. В Плевен, където през последните години има периоди на воден режим, поскъпването е 7%, което предизвика недоволство сред жителите.

Според представители на бранша без инвестиции в мрежата няма как да се намалят течовете и авариите. По думите на Иван Иванов от Българската асоциация по водите замразяването на цените по политически причини не решава проблема, а създава риск от още по-големи затруднения в сектора.

Новият регионален министър Ангелина Бонева заяви, че е поискала информация от предшественика си относно забавянето на влизането в сила на тарифите и постави въпроса кой е координирал задържането и последващото им повишаване. Темата остава чувствителна, тъй като съчетава икономически разчети, инфраструктурни дефицити и силно обществено напрежение.