Как ще изглежда старостта през следващите 20 години

Роботът вкъщи: новият домашен помощник, който не мърмори

На мястото на класическото „бабо, идвам да помогна“ влизат роботи, способни да сервират лекарства, да следят кръвно налягане и дори да приготвят храна. В Япония подобни устройства вече се тестват в реални домове, а експерти очакват след 20 години да са част от стандартния пакет грижа.

И ако днес мисълта за робот, който ти напомня кога да си изпиеш хапчетата, звучи странно, след време вероятно ще звучи странно точно обратното: че някога сме разчитали на хора, които понякога забравят.

Медицината ще знае за теб повече, отколкото Fitbit-ът ти

Системите за мониторинг на здравето ще станат толкова чувствителни, че ще могат да засичат ранни признаци на болест, функционален спад или дори риск от падане.

Представи си гривна, която не просто мери пулса, а предвижда, че след два дни тялото ти влиза в „режим на проблем“ – и докладва това директно на лекаря.

Жилищата ще бъдат оборудвани с подови сензори, които засичат падания; кухненски уреди, които се изключват сами; осветление, което се наглася според движението и нуждите на обитателя; и мебели, адаптиращи се към мобилността на човека.

С други думи – домът няма просто да „знае“ кога си там. Ще знае какво ти трябва.

И най-хубавото: няма да ти държи сметка защо си включил печката три пъти и си забравил за нея.

Социалните връзки: виртуални, но реални

Самотата при възрастните хора е глобален проблем. Следващите двадесет години ще преобразят това чрез:

* виртуални клубове, в които хора от цял свят ще „ходят“ на курс по рисуване или на книга с клубната си група;
* аватари, водени от ИИ, които ще подпомагат комуникацията;
* слухови и зрителни протези, улесняващи социалното взаимодействие.

С други думи, „пенсионерският следобед“ ще може да се прекарва на среща с приятели, които реално са на три континента разстояние.

Икономиката на старостта: нови професии, нови пазари

Сивата икономика ще стане… технологично сива.
Очакват се нови професии: дизайнери на достъпни интерфейси за възрастни, треньори по цифрова грамотност 70+, ИИ-съветници по здраве и мобилност, специалисти по адаптация на домове.

След 20 години „технологично неграмотен пенсионер“ вероятно ще звучи като „пенсионер без телевизор“ днес – възможно, но силно необичайно.

Ролята на човека: остава незаменима

Технологиите ще подпомагат, но няма да заменят най-ценния компонент: човешката грижа.
Роботът може да подаде чаша вода, но не може да изслуша история, разказвана вече пети път – поне не с човешко търпение.
Затова системите на бъдещето ще са хибридни: високи технологии плюс човешки контакт.