Как влияят на здравето ни резките промени във времето?

По данни на Световната здравна организация между 30 и 50% от населенеито може да прояви изразени в различна степен патологични (болестни) реакции при резки и чести промени в метеорологичното време. Този тип реакция се означава с медицинския термин метеотропизъм. Обикновено тези промени са изразени в лека степен и могат да доведат до слабо неразположение, което най-често не нарушава ежедневните дейности. Установено е, че с възрастта тази податливост става по-изявена.

Като стрес за организма може да бъде приета всяка нова промяна, към която все още не са се развили функционални способности за адаптация. Така всяка по-рязка промяна в температурата, влажността или налягането могат да бъдат стресов фактор за организма, докато настъпят адаптационни процеси. Обикновено за организмът подобни промени не са проблем, но в случаите, в които неблагоприятните фактори действат по-продължително време, на фона на хронични заболявания (предварително увреден терен), могат да настъпят някои неблагоприятни последици.

Пример за последици при промяна на атмосферното налягане са зачестяващите оплаквания от световъртежи, по-чести и продължителни главоболия, както и вариране на кръвното налягане.

Една от причините за по-честите главоболия при рязко спадане на налягането е, че налягането в кухините – например синусите се промяна значително по-бавно от атмосферното. Така през времето, в което съществуват тези разлики е налице изразен в различна степен дискомфорт, който е пряко зависим от скоростта, с която организмът се адаптира.

Често при промяна в налягането много хора с травми в ставите се оплакват от болки, които дори предшестват промените във времето. Обяснението е, че между ставните цепки, които се образуват между ставните повърхности също се упражнява определено налягане, което при промени в атмосферното налягане се отразяват по подобен начин както и при главоболията.

Проблем е и несъобразителността при избор на облекло или дори недостатъчен прием на течности през различните сезони. Така например през зимните месеци често забравяме да приемаме повече вода, мислейки, че щом не се изпотяваме течностите в тялото се запазват и нуждите са ни по-малки. Но това е погрешно. С издишания въздух през зимните месеци губим много повече вода под формата на водна пара, с която се цели носната лигавица да остане влажна и затоплена.

Рязкото спадане на температурите се отразява върху кръвоносните съдове и по-конкретно оказва съдосвиващо действие. С това се обяснява и зачестяването на т. нар. стенокардни пристъпи, поради нарушеното кръвоснабдяване на сърдечния мускул, като резултат от редуцирания просвет на коронарните съдове.

Освен това кръвта започва да оказва по-изразено налягане върху съдовата стена, поради по-малкото пространство, в което се налага да се движи при вазоконстрикция, следствие студовия фактор. Последствията са повишено кръвно налягане. Други промени, които се наблюдават под влиянието на студа са сгъстяването на кръвта, което при пациенти с предразположеност към тромбообразуване създава риск от внезапни инциденти.

Според кардиолозите температурите между 18 и 25°C на околната среда е най-ниската сърдечносъдова смъртност.