Каква е ползата за нас от тях? Това е въпросът

На ползите за управляващите и политиците сме се нагледали. Например: чекмедже на Борисов, къщата в Барселона, рейдовете с джипката и раздаване на народна пара на църкви и манастири, за да измоли щедрост и от Господ. Негови министри и съпартийци също разбогатяха приказно. Свидетели сме на сблъсъкът между Борисов и президента Радев, но каква е изгодата за нас от това? Видяхме, че служебен кабинет може да работи по-добре от управлението на ГЕРБ, но все още ползите за народа са в бъдеще време. Откраднати са десетки милиарди народна пара, от което за българите само беди и мизерия. Чухме и видяхме грозни сцени в парламента, също и всякакви подлости, но и това е чужди сметки, в които ние не влизаме.

Милиардите няма да се върнат. Пътищата и магистралите няма да станат по-качествени със задна дата. Нито здравеопазването ще цъфне с дисциплинарното уволнение на проф. Балтов, който е оперирал и спасил повече хора, отколкото последните трима здравни министри могат да броят…

Да, българският вариант на великия инквизитор Торквемада – г-н Гешев остана без един от инструментите си – бюрото за защита на свидетели. Това добре, но все още е на поста и все още разполага със Свещения трибунал – специализираните съд и прокуратура.

Дори удовлетворението от това, че ГЕРБ и Борисов са извън властта е доста съмнително. Армията от „калинки“ е навсякъде в администрацията и е раздута до абсурдни размери. Ние не само нямаме полза от това, но и издържаме с парите си чиновници, които се държат с нас като с досадници и боклуци.

Охранители и шофьори с мерцедеси продължават да обслужват онези в политиката, които ни изпращат послания като коледни картички – захаросани пожелания и нищо повече.

Каква е ползата от всичко това за нас? Нула!

Не ви казвам нищо ново, знам. Но все пак. На 14 ноември ще гласуваме и за парламент, и за президент. Повечето партии – стари и част от новите – се интересуват единствено от облагите на властта, сделките, интригите и схемите със задкулисието или негови подразделения. Мечтите на протестите бяха пропиляни, попиляни, изтъргувани, забравени или подменени. Време е да поискаме своето: работещо Народно събрание, промени в законодателството в полза на обществения интерес, развитие на икономиката, повишаване чувствително на доходите, хуманизиране на здравеопазването, върховенство на правото. За да се случи всичко това трябва да се обяви война на корупцията. Да се обяви и да се води с всички сили. Ние трябва да принудим хората във властта и политиката да се съобразяват с нас. Не говоря само за протести, барикади или стачки. Първата крачка е да мислим. Които могат и все още не са първосигнални. Да не приемаме за чиста монета водопадът от приказки и обещания. Да опитаме да различаваме еликсира от отровата.

Ще стане, като почнем да избираме хора, от които ще имаме полза. Стига страсти и емоции, време е за повече разум. Почнем ли да им задаваме въпроса за това, каква ни е ползата от тях, те ще започнат да се съобразяват с нас.

Д-р Димитър Попкутуев