А какво ни чака ако останем без петрол

Той може с едно махване на ръката да вкара Европа и САЩ в рецесия като тази през 70-те години. Или просто да ги остави да търгуват и работят както досега. В неговите ръце са над една пета от световните запаси на петрол, а с това и съдбата на по-голямата част от модерния свят. Никога европейците и американците не са усещали толкова силно зависимостта си от авторитарните режими в Близкия изток, както през последните седмици на бунтове от Тунис до Либия.

При това тази зависимост не е просто абстрактен термин в политическите новини и анализи, а напълно реален финансов проблем за всеки гражданин от София до Вашингтон. Всеки, който през последните дни е зареждал колата си с бензин, се е сблъскал с него. Скоро той ще се усети и в цените на продуктите. Ако цената на бензина продължава да расте, неминуемо ще доведе до инфлация. Демократичният свят се оказа в капана да избира между лошото и по-лошото. Или трябва да продължи да си затваря очите пред диктаторските режими в Арабския свят, за да получава редовно дозата си петрол, или да ги заклейми и да се обърне към други източници като Канада например. Това обаче автоматично би означавало риск от световна природна катастрофа. Тъй като в северноамериканската държава, която е на второ място по залежи на петрол в света, ценната суровина се намира на труднодостъпна морска дълбочина, добивът му може да е фатален за флората и фауната на цели региони...

Експертите не са единни в прогнозите си. Според някои петролът вече е достигнал най-високата си цена, а скоро ще потече допълнително петрол от Саудитска Арабия, който ще замести липсите от Либия и с това ще успокои цените. Други специалисти, като анализатора на "Комерцбанк" Вайнберг, обаче не са толкова спокойни. Саудитска Арабия може да покрие загубите от спирането на добива в Либия, но ако се появят проблеми и в други държави - например в ОАЕ, Катар или Кувейт, никой няма да е в състояние да спре скока на цената на петрола. А ако бунтове обхванат и Саудитска Арабия? Никой не смее дори и да си го помисли. Тогава бензинът може да струва повече, отколкото хората са в състояние да платят.

Какво би означавало това за европейски страни като България? На първо място: икономически проблем. Петролът е нужен не само за автомобилите, самолетите и корабите, но и за производството, за парното, топлата вода... България е страна, която все още е с висок внос. Вносът обаче е зависим от транспорта. А той ще е скъп. И на второ място се появява политически проблем: Русия. Другият голям владетел на петролни и газови находища. Рублата вече повиши курса си спрямо долара в резултат на кризата, а Москва обяви публично намерението си да продава своя петрол срещу руска валута. Ако няма арабски петрол, руският ще стане още по-скъп. Може би не финансово, но със сигурност политически. Засега Саудитска Арабия се опитва да се спаси от ефекта на доминото и да избегне бунт, като засипва поданиците си с щедри премии и подаръци. Въпреки това някои финансови институции като японската банка "Номура" вече предвидливо правят прогнозите си при цена 220 долара за барел.
 
Всъщност не е нужно непременно да се сбъдва най-черният сценарий.
Дори и народите в целия арабски регион да отстранят диктаторите и да изберат непознати за Запада правителствени лидери, това не означава, че петролът ще секне.Който и да дойде на власт, няма да има интерес от това. По-големи грижи предизвиква вероятността либийският лидер Кадафи или някой негов "колега" да си отмъсти, като подпали петролните си кладенци. Така както това сториха иракските войници при изтеглянето си от Кувейт през 1991 г. Възможно е и при смяната на режимите доставките на петрол да секнат само временно - както след пуча в Иран през 1979 г. Тогава той предизвика втората петролна криза, потопила Запада в една от най-сериозните рецесии. Проблемите в арабския регион станаха повод зелените организации на Запад да призоват отново към преминаване на добив на енергия от слънце и вятър. Атомното лоби също потрива доволно ръце. Но каквито и планове да правят те, петролът не може да се замести с друга суровина изцяло. Поне засега.

Това демонстрира и еврокомисарят по енергетика Йотингер, който пред журналисти изключи възможността петролната криза да бъде наваксана по друг начи освен с добив на петрол от други места. "Аз лично, каза в Брюксел той, - карам колата си все още с бензин. Предполагам, и вие." След което се качи в лимузината си за поредното спешно заседание. (Капка Тодорова, 24 часа)