Какво е химическа кастрация и колко е ефективна?

Всички идеи и пожелания за химическа кастрация, посягане на човешката размножителна способност, не са приемливи. Това го няма нито при ескимосите, нито при папуасите. Това не може да стане, защото сме цивилизована държава – никой не може да бъде кастриран, коментира адвокат Марин Марковски.

Статистика показва, че при провеждане на химическа кастрация след първо престъпление, вероятността за извършване на второ намалява от 75% на 2%. Но това е световна статистика, в която нагласите на обществото и народопсихологията на българина нямат думата. „Обединени патриоти“  в случая прокламират химическата кастрация да се въведе като крайно наказание, но дали това ще е такова наказание?

Кастрацията е процес, при който функцията на половите жлези (яйчниците при жените и тестисите при мъжете) се прекратява.  Тази интервенция може да бъде прилагана оперативно и химически. Оперативната е необратима и крайна мярка, която се прилага при тежки и необратими увреждания, които сериозно застрашават живота и здравето на пациента, като например, злокачествените тумори.

Химическата кастрация в същността си е вид хормонална терапия. Това е процедура, при която се инжектират т. нар. антиандрогенни лекарства. Целта е намаляване на либидото и сексуалната активност. Веществата, които се прилагат потискат избирателно образуването на полови хормони или неутрализират действието им. При мъжете главната цел е намаляване нивото на тестостерона.  Инжекциите трябва да се поставят ежедневно, за да се поддържа това състояние на химическа кастрация във времето. Процесът е обратим и следователно в контекстът на предложението да бъде въведен като наказателна мярка по-скоро се равнява на присъда с опция за помилване. Нещо повече в САЩ извършителите на сексуални престъпления се освобождават от затвора, ако се подложат на доброволна химическа кастрация. Някои специалисти твърдят, че като наказание тази мярка е по-етична, отколкото продължителното лишаване от свобода. В затвора има сериозна опасност от рецидив, натрупване на гняв, мъст и желание за повторно престъпление. Освен това процедурата е много по-хуманна, отколкото оперативната. За разлика от хирургичната кастрация химическата всъщност не кастрира буквално лицето, нито е форма на стерилизация. Прилага се при дълбоки и необратими хормонални нарушения, които сериозно застрашават живота и здравето на пациента.

Химическа кастрация се прилага в някои страни като законова мярка за справяне със сексуалните престъпления на педофили и изнасилвачи. От 2011 г. в Русия е въведена задължителна химическа кастрация за педофили.

Има данни за мъже, които доброволно са се подлагали на такава терапия, с цел редуциране на неконтролируемото си влечение си към други мъже, деца или при фетишизъм. Всъщност с намаляването на нивото на тестостерона, намалява  и агресията при мъжете, при което те стават по-малко опасни за околните. Поради тази причина се прилага и при психично болни.

Счита се, че процесът е обратим след прекратяване на лечението, въпреки че при продължително прилагане на химията често водят до стерилитет. Други опасности за лицата върху, които се прилага тази терапия са напълняване,  намаляване на костна плътност,  риск от сърдечно-съдови заболявания и развиване на остеопороза. Възможно е да се появи и развитие на по-големи от нормалните млечни жлези при мъжете.

Световната енциклопедия Wikipedia разказва за исторически  факти свързани с необратимата кастрация, които минават през ислямския свят, през средновековна Европа и Третия Райх.

Кастрацията е прилагана в Ориента през средните векове, обикновено в султанските хареми. Мъжките служители, наричани евнуси, са били кастрирани, за да е сигурно, че никой, освен султана няма да оплоди държанките в харема. За евнуси са били подбирани момчета в предпубертетна възраст. Техните семенни канали са били премачквани с клещи. Тестисите оставали, но без да произвеждат семенна течност. Понякога била прилагана и друга, по-жестока процедура, която се състояла в пълно изрязване на половия член, заедно с тестисите. Евнусите не били способни на каквото и да било сексуално удоволствие (с изключение на секса с друг мъж, в който те приемали страната на обладавания). Уринирали с помощта на сребърни тръбички, които държали в тюрбаните си.

За кастрати се споменава и в Европа през 17 и 18 век. Тогава бедни селски семейства с много деца, умишлено осакатявали момчетата си, за да може гласните им струни да останат недоразвити и гласовете им да се запазят тънки. Кастратите работели до края на дните си в църковните хорове, където изпълнявали божествени песнопения. Един такъв известен кастрат е ангелогласният Фаринели.

От 1933 до 1945 г. Германия е управлявана от Националсоциалистическата германска работническа партия, под предводителството на Адолф Хитлер. Тогава Райхстагът приема „Закон за чистотата на расата“ (ЗЧР), според който на кастрация подлежат две категории мъже. Първият е наречен  „непълноценни“ – това са представители на арийската раса , които са с физически и душевни недъзи. Втората група са представители на „низшите“ раси – роми, евреи и др.  В изпълнение на ЗЧР, в медицинските учреждения на Третия Райх са кастрирани по хирургичен път повече от 160 хиляди чистокръвни германци, с физически и психически недостатъци. Подходът към ромите и евреите е още по-жесток. Те са кастрирани в концлагерите с особена жестокост и гаври, по правило без упойка, често от немедицински лица като войници от охраната или доброволци от партията.

Къде и при какви обстоятелства се прилага химичесата кастрация разказва  специализиран сайт за наука.

Страните, които са въвели в законодателството си възможност за превенция на сексуалните престъпления са: Аржентина, Австралия, Великобритания, Германия, Португалия, Полша, Молдова, Естония, Индия, Индонезия, Израел, Нова Зеландия, Русия, в осем щата на САЩ.

Повечето държави използват това наказание само за повторно престъпление.

Всъщност повечето европейски страни, с изключение на Полша, прилагат химическа кастрация само като доброволна намеса. Финландия, Чешката република и някои щати в САЩ предлагат химическа кастрация като алтернатива на по-дълъг престой в затвора. Във Великобритания химическата кастрация също е доброволна.

В Дания, Германия и Тексас в Съединените щати, тя се предписва само с информирано съгласие от извършителя. Това означава, че медицинските специалисти трябва да предоставят пълната информация за процедурата, както и рисковете и ползите от лечението на извършителя, които имат право да откажат лечение.

В Швеция извършителят на престъплението трябва да е на възраст над 23 години, а в Германия - на 25 години. В Швеция, а също и във Финландия тя се прилага поверително, така че тази информация не може да бъде публично оповестена.

В Индонезия може да се приложи при първо престъпление. Всеки мъжк над 18-годишна възраст, осъден на химическа кастрация, ще му бъде наложено третиране, дори ако това е първото му неправомерно действие.