Според поверителен документ на Европейската комисия, цитиран от Politico, Брюксел работи върху решение на т.нар. „проблем в понеделник сутрин“. Това е ситуация, при която банка може да бъде спасена през уикенда и да изглежда платежоспособна на хартия, но след това да се сблъска с масово изтегляне на депозити и липса на финансиране от пазарите.
„Липсата на адекватен европейски механизъм оставя сериозни пропуски в рамката за управление на кризи, които подкопават доверието и сигурността“, се казва в документа от 1 юни.
Случаят с Credit Suisse през 2023 г. показа колко скъпо може да струва поддържането на голяма банка след загуба на доверие. Швейцарските власти организираха спасителен пакет за около 260 млрд. швейцарски франка – сума, равняваща се на приблизително една трета от икономиката на страната по това време, за да позволят поглъщането на банката от UBS.
Кой ще плаща при следваща банкова криза
След финансовата криза от 2008 г. ЕС въведе строги правила, които предвиждат акционерите и кредиторите да поемат загубите на фалиращите банки. Въпреки това остава нерешен въпросът как спасените банки ще получат необходимите средства, за да продължат да работят в първите дни след преструктурирането си.
Европейската комисия предлага система на няколко нива. Първоначално Европейската централна банка ще може да предоставя спешна ликвидност на изпадналата в затруднение банка срещу специална облигация, гарантирана от Единния съвет за преструктуриране.
Ако банката все пак се провали и обезпечението загуби стойност, ще се използва фондът на Единния съвет за преструктуриране, който разполага с около 81 млрд. евро, финансирани от банковия сектор. При нужда могат да бъдат привлечени допълнителни средства от индустрията или от Европейския механизъм за стабилност.
Едва ако тези възможности се изчерпат, отговорността ще падне върху държавата, която стои зад спасяването на банката. Тя може да поиска кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност, ако няма достатъчно средства.
Европа търси защита от следващия банков срив
Идеята все още е на техническо ниво и не се очаква финансовите министри на ЕС да я обсъждат тази година. Темата обаче вече е разглеждана от заместник-министрите на финансите и е сред приоритетите на американското председателство на Г-20.
Европейската комисия ще представи по-широката си визия за повишаване на конкурентоспособността на европейския банков сектор през юли.
Създаването на подобен механизъм става все по-належащо в момент, когато европейските правителства са под натиск заради забавения икономически растеж, високите цени на енергията, огромните инвестиционни нужди за модернизация и разходите за отбрана. Само за тези цели ЕС се нуждае от около 1 трилион евро годишно.
