Какво стои зад призива на Орбан към Украйна да се предаде

В Будапеща неговото правителство е окичило улиците с билбордове срещу санкциите. Унгарската държавна опера поставя постановката "Война и мир" на Сергей Прокофиев.

Русия, заяви Орбан наскоро пред еклектична група чуждестранни консервативни дейци, вече е успяла да превърне Украйна в неуправляема развалина.

"Сега това е Афганистан", каза Орбан по време на кръгла маса, описана в „The American Conservative“. Владимир Путин няма да загуби и времето е на страната на Русия, твърди той, наричайки Украйна "земята на никого".

Това е послание, което е почти диаметрално противоположно на реториката, която звучи в останалата част от Западния алианс, който едва миналата седмица прекрачи поредната червена линия, като обеща да предостави на Украйна десетки модерни танкове. И това засилва напрежението между Унгария и съседна Украйна.

Забележките на Орбан предизвикаха възмущение сред украинските официални лица, които заявиха, че ще извикат посланика на Унгария.

В Будапеща подходът на Орбан се разглежда отчасти като вътрешнополитически трик за отвличане на вниманието от икономическите проблеми на Унгария, както и като поклон пред избирателите националисти. Експертите обаче смятат, че реториката на Орбан е нещо повече от краткосрочно политиканстване - според тях унгарският лидер иска да запази дългогодишните си отношения с Кремъл.

Така или иначе, отзвукът илюстрира нарастващата пропаст между Орбан и останалите му съюзници от ЕС и НАТО.

"Политическите лидери в унгарското правителство често говорят за насърчаване на мира, но - от осъждането на санкциите до приемането на руските предложения за "прекратяване на огъня" - те продължават да прокарват политики, одобрени от Путин", заяви Дейвид Пресман, посланик на САЩ в Будапеща.

"Присъединяваме се към призива на унгарското правителство за мир, но тези призиви трябва да бъдат отправени към Владимир Путин", каза той в изявление, изпратено по електронната поща, като добави, че Вашингтон "ще продължи да се застъпва за прекратяване на тази война, като застава решително на страната на жертвите ѝ".

Но докато мнозинството от западните съюзници се придвижиха към предоставяне на разбиваща табуто подкрепа за Украйна, Унгария удвоява позицията си, че Киев просто трябва да спре да воюва.

"Нашата елементарна хуманност и чувство за морал", заяви Орбан пред държавното радио в петък, "изискват да направим всичко възможно, за да замразим фронтовата линия, да има прекратяване на огъня и да започнат преговори."

Целите на Орбан

Експертите твърдят, че Орбан не е антиукраински настроен - реториката му е просто опит да играе и от двете страни и да печели политически точки у дома.

Премиерът прекара години в провеждането на двойна външна политика: ползвайки се от предимствата на членството в ЕС и НАТО, като същевременно развива изгодни отношения с Москва, Пекин и други авторитарни столици. И когато същото руско правителство, което той ухажваше, нахлу в съседната на Унгария страна, Орбан осъди инвазията, но не се отказа напълно от приятелската си позиция към Русия.

Унгария все още продължава проекта за разширяване на ядрената електроцентрала заедно с руската компания "Россатом". Унгарски официални лица продължават да пътуват до Русия, за да обсъждат енергийни сделки. Страната, която е силно зависима от руския газ, подписа споразумение за още по-големи доставки миналото лято - точно когато другите се опитваха да намалят вноса си.

И макар че Будапеща одобри пакетите от санкции на ЕС, Орбан се опита да смекчи някои разпоредби. В същото време у дома той провежда мащабна кампания срещу санкциите, обвинявайки Брюксел за икономическите проблеми на Унгария.

"Орбан инвестира много" в благоприятната си за Русия политика, казва Петер Креко, директор на Института за политически капитал - изследователска организация, специализирана в унгарската външна политика. "Съществува инерция, която го води в тази посока", каза той. "Изглежда, че правителството всъщност не е в състояние да поправи тези грешки".

Има и история

Унгария и Украйна имат и дълги, неспокойни отношения, дължащи се на спор за езиковите права на унгарците, живеещи в Западна Украйна. Предсказуемо е, че позицията на Орбан от началото на инвазията - да не говорим за последните му коментари - само задълбочи това напрежение.

"За съжаление, това очевидно е руска реторика", каза Ивана Климпуш-Цинцадзе, председател на комисията по интеграция в ЕС на украинския парламент, когато беше попитана за последните коментари на Орбан. "Унгария отдавна е враг на свободата", каза тя в текстово съобщение. "Изненадани сме", добави тя, че унгарските изявления и действия "все още не са получили подходящ отговор от страна на ЕС и НАТО".

Критиците на премиера побързаха да се дистанцират от подхода на правителството към Украйна, твърдейки, че Орбан не представлява всички унгарци.

"Коментарът на Орбан е повече от срамен", заяви унгарският евродепутат Каталин Чех, която наскоро се завърна от пътуване до Киев заедно с други членове на опозиционната партия "Моментум". Украйна, каза тя, е "страна на смели борци за свобода и съграждани на европейците, които заслужават нашето най-голямо уважение".

Унгарското правителство не отговори на молбите за коментар. Унгарското външно министерство обаче настоя, че правителството е добронамерено.

В отговор на решението на Киев да отзове посланика си, министерството заяви пред проправителствена медия, че войната води до смъртни случаи и превръща части от Украйна "в пустош".

"Ето защо", заяви министерството, "Унгария иска мир и незабавно прекратяване на огъня вместо доставки на оръжие".

Казва това, което смята, че другите няма да кажат

Реториката на министър-председателя по отношение на Украйна отчасти се дължи на ранна грешна преценка за траекторията на конфликта, твърдят експерти.

"Правителството залагаше на бързото разрешаване на конфликта и се надяваше, че Унгария ще спечели от запазването на отношенията си с Русия", казва Зселике Цаки, сътрудник в Европейския университетски институт. "Някои очевидно смятаха, че Унгария може да се превърне в своеобразен "мост" между Русия и останалата част от Европа и междувременно да извлече търговски и други ползи", каза тя и добави, че сега "е ясно, че това няма да се случи".

Унгарци, които познават добре лично премиера, казват, че част от обяснението за противоречивите коментари на Орбан е, че дългогодишният политик обича да бъде откровен по въпроси, които смята, че другите лидери са твърде плахи, за да засегнат.

"Мисля, че той прави това, защото вярва, че всъщност така мислят много европейци - и очаква, че Европа в крайна сметка няма да застане до Украйна", казва Зузана Селени, която е била член на партията "Фидес" на Орбан в началото на 90-те години, а сега е критик на правителството.

В дискусията си с чуждестранните консерватори Орбан намекна за убеждението си, че някои политици може тайно да са съгласни с него.

"Германците страдат, защото знаят какво е в техен национален интерес, но не са в състояние да го кажат", твърди той.

Но в Будапеща съществува и усещането, че Орбан често критикува реакцията на Запада на войната, защото бизнес кръгове, близки до управляващата партия, все още се възползват от икономическите връзки с Москва - и защото иска да засили аргументите си за противопоставяне на санкциите.

Премиерът "по същество се стреми да си създаде оправдание, за да се противопостави на всякакви по-нататъшни санкции, които реално могат да започнат да вредят на собствените му отношения с Москва", казва Зузана Вег, гостуващ сътрудник в Германския фонд Маршал.

Реториката на Орбан се харесва и на част от неговите избиратели.

В националистическата история на Унгария "има традиция на антизападен подход, а също и традиция на антируски настроения", казва Креко от Political Capital. Сега, добавя той, антизападният подход "надделява" над антируските настроения.

Но винаги прагматик, Орбан видимо се опитва да държи възможностите си отворени.

Селени, която наскоро написа книга за "опетнената" демокрация на Орбан, посочи, че премиерът е правил и неблагоприятни коментари за Русия. Според нея Орбан "по същество си създава пространство за маневриране в настоящата криза".

Лили Байер, "Политико", БГНЕС