Срещата Тръмп–Путин в Будапеща официално в историята

Според „Файненшъл таймс“ решението е било взето след напрегнат разговор между висши дипломати от двете страни.

Основната причина – твърдата позиция на Москва и настояването Киев да направи териториални отстъпки като условие за прекратяване на огъня. Кремъл отново е подчертал и своите „червени линии“ – Украйна да остане извън НАТО и да ограничи армията си.

От Белия дом засега няма официален коментар, а представители на руското външно министерство също не са отговорили на запитванията на медиите.

„Не вярвам на посредничеството на Орбан“

След първоначалните информации за предстояща среща, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е готов да се включи в разговорите, ако бъде поканен. Той обаче разкритикува избора на Будапеща като домакин, напомняйки за напрегнатите отношения с унгарския премиер Виктор Орбан.

„Не вярвам, че премиер, който блокира Украйна навсякъде, може да направи нещо положително за украинците или дори да даде балансиран принос“, подчерта Зеленски.

Президентът напомни и символиката на Будапещенския меморандум от 1994 г., с който Москва, Лондон и Вашингтон гарантираха териториалната цялост на Украйна в замяна на отказа ѝ от ядрения арсенал.

„Още един ‘будапещенски’ сценарий също няма да бъде положителен,“ предупреди Зеленски.

Дипломатическо фиаско

От завръщането си в Белия дом по-рано тази година Тръмп демонстрира желание за бързо прекратяване на войната в Украйна и предложи серия от преки преговори между Киев и Москва. Сред идеите бе и покана към Путин за среща в Аляска – опит, който също не доведе до реален напредък.

Отмяната на будапещенската среща показва, че пропастта между позициите на Вашингтон и Москва остава дълбока, а опитите за посредничество засега се сблъскват с непримирими условия и взаимно недоверие.