Към президента Радев: Да си кажем, защото ни проглушава фалшиво ехо

Ще се възползвам, макар да не съм сигурен, че все още изповядва това свое твърдение.

Ще карам направо.

Не изглежда добре и е неубедително, когато по важни теми и проблеми обществото научава, какво мисли държавният глава от Слави Василев. Той назидава Украйна, внушава, че тя би била виновна, ако се използва ядрено оръжие от Русия. Остро критикува и последователно прокарва тези за „лошия Запад“ (самият той с дипломи от западни, а не от руски университети…). А атаките му срещу 7-месечното управление на кабинета „Петков“ изчервяват дори шампионите от борисово-гешевия пропаганден пакет.

Каквито и отричания да чуем, че Василев не говори от името на Радев, никой не би им повярвал. Самият Василев прави всичко по силите си, за бъде възприеман като гласа на „Дондуков“ 2.

От това доверието в Радев инкасира удари. Не по-малко, отколкото му причиняват и действията на неколцина негови съветници на полето на бизнеса и кадруването.

Дали това става с одобрението, поощрението или мълчаливото съгласие на президента? Не знам. Но отстрани изглежда, че нещата се вършат под негов контрол.

Пресен пример. Държавният ни глава не се присъедини към пълния текст на декларацията, приета от държави в Източна Европа, по отношение на членството на Украйна в НАТО.

Според Прессекратиарата на Радев, той подкрепя общите позиции в документа, приет на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно присъединяване на Украйна в бъдеще, но тази декларация била приета в съвсем различна среда на сигурност. Военните действия на територията на Украйна днес изискват нейното членство в Алианса да бъде обсъдено в рамките на пълния състав на Северноатлантическия съвет и да не води към риск от прякото въвличане на страните от НАТО във войната.

Решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави, се казва в позицията.

Точно тази част силно смущава: „…изработване на ясни параметри за мирно уреждане на конфликта между Русия и Украйна“. И ехото на тази президентска позиция започва да я повтаря през медиите с уточнението колко мъдро е това решение.

Ясните параметри за мир са известни отдавна: Путин изтегля руските войски зад границата на РФ с Украйна и тогава започват преговорите. „Конфликта между Русия и Украйна“ е дълбоко погрешен израз. Няма „конфликт“, има агресор Русия, който започна вероломна война срещу суверенна държава. Така, както Хитлер нападна първо Полша през 1939 г., а след това нахлу в СССР на 22 юни 1941 г. До тази дата съветските войски окупираха град след град полски територии… Но когато нацистите влизат в Съветския съюз светът застава на страната на Съветите и осигурява военна и хуманитарна помощ на Москва в мащаби, каквито е трудно да си представим.

Днес Москва е агресор, а Киев – жертва.

От което следва много простичък въпрос: Румен Радев ли е най-мъдрият сред девет други държавни глави, подписали документа за Украйна в НАТО? Освен това в декларацията, която той отказа да подпише от името на България и българския народ, просто се изразява подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Под тази подкрепа стоят подписите на президента на Румъния Клаус Йоханис, президента на Чешката република Милош Земан, президента на Естония Алар Карис, президента на Латвия Егилс Левитс, президента на Литва Гитанас Науседа, президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски, президента на Република Черна гора Мило Джуканович, президента на Полша Анджей Дуда, президента на Словакия Зузана Чапутова.

Тези държавни глави наистина ли нямат понятие за събитията, за които става дума? Защото говорим за подкрепа - морална - на кандидатурата на Украйна, а не за приемане. Второто ще се реши от всички членове на НАТО, както е по устав. Ние в ролята на Турция, която се опитва да спре Финландия и Швеция за Алианса ли влизаме по отношение на Киев?

Има и други примери.

Човек не знае всичко. Политиците по принцип трудно проумяват това.

Президентът Джон Кенеди не е бил супер интелект, според историци и изследователи, но е имал таланта да събере край себе си умни, по-умни от него хора в различни области. Не удобни – умни. Именно този екип е в основата на мирното разрешаване на Карибската криза.

По същият начин е работил и брат му Робърт Кенеди, който като правосъден министър е главен прокрор на САЩ е имал много търкания с чепатия шеф на ФБР Джон Едгар Хувър, но се вслушвал в съветите му и заедно сътворили закона РИКО за борба с мафията и корупцията, който работи успешно и до днес.

Апропо, през последните месеци президентът Радев и подкаста от говорители и съветници, забравиха за мутрите, които трябваше да изгоним, за мафията, за обраслите в корупция институции… Защо така?

Досещаме се защо така. Това поражда съмнения.

И понеже предстоят, а според мен вече са започнали, консултации, договорки и сметки за бъдещото управление на страната след изборите на 2 октомври, се сещам за Втория закон на Сод: „Рано или късно най-лошата комбинация от обстоятелства се случва.“

Огнян Стефанов