Кандидат-студентът, дори и добре да живее - се налага да пише за първата половина на ІХ век

"България през първата половина на IX век" е темата, по която ще пишат кандидат-студентите на изпита по история на България в Софийския университет “Климент Охридски”. Темата изтегли Михаела Мечкунова от София. Кандидат-студентите я посрещнаха с умерен аплауз. Председателят на изпитната комисия по история Пламен Митев обясни, че основните критерии, по които ще бъдат оценявани изпитните работи, е доброто познаване на фактите, умението за исторически анализ на процеси и събития и добра езикова култура.

Изпитната тема бе изтеглена в присъствието на зам.-ректора на Софийския университет Димитър Гюров. В изпитната комисия влизат деканът на факултета по история Иван Илчев, Милиана Каймакамова и Любомир Огнянов. В 6,30 часа изпитната комисия е формулирала по пет теми от трите основни периода от историята на България – средновековна, възрожденска и най-нова. 3 270 кандидат-студенти са се записали за днешния изпит по история, който е най-масовият в Алма Матер. С него се кандидатства за 14 специалности. 56 университетски преподаватели ще проверяват изпитните работи.

 Част от най-важните факти за периода са:

Първата половина на ІХ век е плодотворен период в езическото минало на България. Тогава се налага териториално-административното устройство в страната. Много важно е навлизането на славяните в управлението на държавата. Тази политика води до нейната централизация. Управлението на хановете Крум, Омуртаг, Маламир е в центъра на историческото внимание в този период. Несъмнено съществен акцент е и подготовката, която се извършва за покръстването на българите.

  Ето как отговориха кандидат-студентите и техните родители на  въпросите, зададени от ,,ФН”- Доволни ли сте от темата?  Какво искахте да се падне?  Как се подготвихте за изпита?  Какво ще се промени след въвеждането на тестовата изпитна форма?

  Гергана Симеонова

Темата не ми допадна особено, предпочитах да пиша върху Симеон или Борис. Очаквах, че ще се падне за втора поредна година Средновековие, но някоя по-лесна тема, за да могат да влязат повече желаещи. Мисля, че тестовата форма ще даде по-обективно оценяване, от колкото темата. Като първо желание съм записала Право, а след него Политология. Литературата ми е по-силна страна и очаквам по-добър резултат там.

Лора Александрова

Може да звучи парадоксално, но това беше любимата ми тема. На предварителния изпит не успях да се справя на високо ниво, но сега очаквам добра оценка. Желая да бъда приета Право, а другите специалности писах за всеки случай. На изпита по български не ми допадна автора, просто ми е трудно да пиша за него. От една страна тестът е правилно решение, но тъй като е все още нова форма в България, има много неща, които са недоизпитани. Както се видя в УНСС, въпросите бяха не добре формулирани и пълни с грешки. За изпитите посещавах частни уроци, както и априлския курс по история в СУ. Дори и с тестове, не мисля, че частните уроци ще спрат.

 Никола

За мен темата беше много неочаквана. Предпочитах въпроси от Втората българска държава или Първата световната война. За изпита се подготвих сам, с четене на много теми и учебници. За мен няма значение каква специалност ще вляза, важното е да съм вътре. Хубаво е да се въведе тестовата система, но и да отпаднат оценките от средното образование като балообразуващи.

  Камелия Бояджийска- майка на кандидат-студент

Изненадана съм, че все още синът ми е вътре. Той очакваше Съединението или Априлското въстание. Не мислех, че за втори пореден път ще изтеглят Средновековие и съм доста изненадана. Като първо желание сме поставили Международни отношения, а след него Европеистика и две филологии. Първоначално синът ми подготвяше  по математика и английски, но месец преди изпита реши да се захване с историята. Събра всички учебници и съвсем сам седна да се подготвя. Заставам твърдо зад тестовата форма. Вече е време фунията да се обърне, т.е. да бъдат приемани повече кандидати, а да завършват по-малко, както е и на Запад. А  в България: ,,Ти само веднъж да влезеж, после е лесно”. Синът ми например записа само четири специалности, защото иска да влезе не просто за да е ,,вътре”, а за да учи каквото иска. Частните уроци не могат да бъдат спрени. Докато не се въведат еднакви учебници за всички училища, учениците винаги ще бъдат различно подготвени.

Анкетата направиха:
Йочка Димитрова
Васил Василев