„Кацнал на един прозорец“: Министърът на културата май не осъзнава, че наистина е сгафил

След душевните си излияния във Фейсбук, днес, вероятно посъветван от пиар експертите на кабинета, той публикува ново видеообръщение, на което изглеждаше видимо по-сериозен и сдържан.

Малко по-късно обаче младият министър се появи в студиото на bTV, отново видимо неадекватен и обяви, че видеоселфито било опит за привличане на вниманието.

„В петък бях сам, слънцето щеше да залезе скоро, исках да се насладя на последните мигове и реших да благодаря на всички, които ми честитиха рождения ден… преди седмица, на 3 април“, заразказва Атанасов.

Почерпка нямало, дори нямало бонбони. А за алкохол и наркотици и дума да не става – никога не бил употребявал. Не спорим за това, но…

„Съжалявам, ако съм предизвикал негативни емоции. Не това беше целта. Целта беше да направя един тест, да привлека внимание, защото имам да казвам много важни неща. Обърнах се към хората по мой си начин и за добро или за лошо той проработи“, обясни министърът на културата. Твърди, че осъзнал, че „единствената опция да спечели тази битка“, каквато и да е „тази битка“, била „през искрен разказ, директно с хората, а не преразказан през медиите или през Комисии по култура“.

Атанас Атанасов не вижда нищо нередно в поведението си и не намира постъпката си за инфантилна. Категорично няма да подаде оставката, въпреки недоволството на цяла България и най-вече на гилдията.

Знаем, че Атанасов има бакалавърска степен по „Театрално изкуство“ от Whitman College (САЩ), където е приет с пълна стипендия и се дипломира в топ 3% на випуска. Поне така пише в правителствения сайт. Звучи доста престижно, но някак не мисля, че е редно да упражнява професионалните си способности по актьорско майсторство, докато е на поста министър на културата.

Младежът дойде като глътка свеж въздух за българската култура. Може би защото не искахме още един, пореден, Вежди Рашидов, който доста често шокираше с поведението си. Затова на последните избори, когато „едно куче“ се беше заплело в педалите на властта, вместо да спрем, натиснахме газта в търсене на така жадуваната промяна. Накъде изстреляхме държавата, още не знаем... За щастие пострадали няма, но изглежда сме обречени да останем заедно с промяната известно време, както в онзи филм с Луи дьо Финес „Кацнал на едно дърво“... само дето ние си имаме един министър, „кацнал на един прозорец“.

Днес се чудя в кого е проблемът? Може пък ние да не сме готови за чак толкова екстравагантна, някои я наричат неадекватна, глътка въздух…

Веселка Иванова