Кичка не е Риана, Борисов не е Меси. Кой дърпа конците на българските политици?

Днес са безсилни дори да измислят нещо смислено и вадят „кички“ от нафталина…

Същото е в политиката. Хората искат промяна. Но им пробутват отново и отново някаква карикатура на Меси, пред която дори Кичка звучи симпатично…  

ДПС и БСП са болни от същия синдром.

Има ли България нужда от силна лява партия? Безспорно.

Може ли България без ДПС – не е казано точно в този вид? Не може. И това е логично, защото българските турци са важна част от нацията.

„Възраждане“ дърпат носталгичните струнки на част от българите по бригадирското движение, москвича и ТКЗС, но когато децата на лидера на партията заминат да учат в Англия, Германия или САЩ – няма да отидат в Русия, бъдете сигурни, - ще стане ясно, че „политическата естрада“, която ни пробутва е само театър.

Реалността я знаем, макар детайлите да са обвити в мъгла и предположения. Без да сте добре платена социологическа агенция, знаете, че 90% от българите са убедени, че задкулисието дърпа конците на повечето политически субекти. И това е така.

За САЩ станахме много ценни след опита за преврат в Турция през 2016 г., когато Ердоган обвини, че Вашингтон укрива Абдула Гюл, негов опонент, който уж организирал заговора. Нужни сме на янките и заради Черно море, където Русия се опитва да печели все по-голямо военно влияние. Американската загриженост за нас е и заради целенасочената пропаганда на Кремъл да ни превърне в проблем за ЕС и НАТО и да ни върне в руска орбита чрез „руский мир“, например. Държавният департамент и тайните служби на САЩ знаят отлично, че София е използвана от Путин като развойна база за операции към Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и пр. Затова Чичо Сам не може да си позволи провал в България. Особено, когато в Украйна се води смъртоносна война. Поради тези и още куп съпътстващи причини американците няма да допуснат реванш на прокремълски партии в политиката. Друг е въпросът на кого залагат и как го правят. Да ни критикуват от години за повсеместната корупция и в същото време да толерират по политик като Борисов е доста странно, меко казано. Ако ще ни показват как се постъпва с крадливи диктатори – сега е моментът.

От другата страна е Русия. Налудничавите имперски амбиции на Путин не свършват с идеята за унищожаването на Украйна. Идеите на Дугин, наричан „мозъка на Путин“ и самият Кремъл отдавна се простират до Полша, Сърбия, България, Беларус и дори Словакия  и Чехия. МосковИята може и да губи сражения от украинците, но Путин знае, че отстъпи ли от мегаломанските си фантазии – е мъртъв. Това знаят и неговите олигарси, които няма да се спрат пред нищо, за да запазят статута си. България влиза в техните планове. Политиците ни им трябват като агенти за влияние. Тайните ни служби и армията ни им трябват като портокал с часовников механизъм в НАТО и ЕС. Руските служби имат мрежи у нас от поне две столетия. Те са проникнали и днес на най-високо ниво, където държат на къса верижка важни хора.

Турция и Ердоган също не крият своите интереси в България. Докато Борисов се хвалеше какъв приятел му е Ердоган, Анкара прекарваше през него своите амбиции. Над 30 хиляди са турските или смесени фирми в районите до границата ни с Турция. Чрез политици, бизнес и хора от други сфери на влияние, Анкара поддържа силна агентурна мрежа у нас. А българските служби не са това, което бяха…

Свои сметки имат имат още и в Брюксел. Особено натрапчиво в това отношение е поведението на ЕНП и председателят Манфред Вебер, който не крие топлите си отношения с Борисов и ГЕРБ. Необяснимо е затварянето на очите им пред зловещата корупция, белязала управлението на Борисов. А може би е обяснима…

Прибавете държави като Великобритания, Франция, Германия, Китай, Израел и някои други, които също имат своите интереси в региона. Алчните ни за власт и пари политици са лесна плячка.

Всички тези фактори играят голяма роля при формирането на политики и кабинети в България. Политиците ни говорят за светло бъдеще, но са зависими от чужди интереси и трупат тайни сметки в чужбина. Да живеят братушките и Русия, но децата и внуците им са на Запад. Сметките също. Рапортуват на Москва, но след това рапортуват на Вашингтон и Брюксел.

Да не забравяме и все още жилавите връзки на немалко политици с ДС. Остаряват, но не отслабват.

Припомням всичко това, за да не си мислите, че политиците ни са отдадени на честни дебати и преговори за съставяне на правителство. От най-малката партия, през президентството и тайни срещи с партийни лидери и посредници се обсъждат различни варианти, удобни на една или друга величина в геополитически план. Има малки държави, които умеят да извличат ползи от такива ситуации. В българската история такива случаи са по-скоро изключение. В положение сме на "а дано, ама надали"...

За да прикрият зависимостите си от изброените фактори родните политици ни лъжат, че ще чуем най-сетне Риана, Фючър или цигуларката Сара Чанг, но ни пускат все старата плоча с Кичка…

Емил Азар