Килимът от Кан – новият хит в рециклираната висша мода

По инициатива на асоциацията Réserve des arts, която се занимава с управление на отпадъци от творческите индустрии, килимът се събира, почиства и подготвя за рециклиране. „Продаваме го като фино червено сукно, а не като килимът от Кан“, обяснява Жана Ре, координатор в асоциацията, пред АФП.

Причината? „Не залагаме на маркетинга, защото така или иначе го предлагаме на символична цена. Целта ни е да намалим екологичния отпечатък на фестивала.“

Цената на тази филмова слава? Едно евро на килограм – или едва 33 цента на квадратен метър. Това прави червения килим по-достъпен от някои платове в кварталния магазин.

В склад край брега на Средиземно море, в работническо предградие на север от Марсилия, се обработват всякакви материали – от театрални декори до модни подиуми. „Продаваме ги на цени, три пъти по-ниски от пазарните“, казва Бони Геспин, отговорник по продажбите.

Сред креативните клиенти на асоциацията е Елза Рамуни-Йордикян от сдружението Les Nippones, която от години вдъхва нов живот на прословутия килим. От него тя създава дамски чанти, калъфи за очила, шапки и дори специални чанти за бутилки вино. В изложбата си „Облечи се като филмова звезда“ в Марсилия тя представи модели, изработени от килима на тазгодишния фестивал.

„Фактът, че идва от Кан и се преработва локално, има особена символика за нас“, обяснява Елза. „Този килим не е с невероятно качество, но именно това го прави идеален за рециклиране.“

От тазгодишното издание на фестивала (13–24 май) са събрани около 1,5 тона червен килим – сменян ежедневно – заедно с дървени конструкции, плакати и пластмасови покрития. В един от ъглите на склада все още чакат няколко палета с ролки, опаковани в черни чували – някои с петна, дупки, лепенки, дори лек мирис на влага. Въпреки това, екип от петима души внимателно почиства всяко парче, преди да го предостави за нова употреба.

„Като работи с нас, фестивалът съзнателно вдига малко бюджета си“, казва Жана Ре. „Но нашият труд и ноу-хау струват повече от едно просто машинно раздробяване. Иначе щяха да го нарежат и изпратят за преработка в пластмаса. А така... той става нещо красиво.“