Киното в защита на свободата: Кан 2025 откри с мощно послание

В речта си Лафит преплете имената на икони като Джеймс Стюарт, Жан Габен, Жозефин Бейкър, Марлене Дитрих, Ричард Гиър, Изабел Аджани, Таране Алидусти, Рок Хъдсън, Адел Енел и Володимир Зеленски, за да подчертае ролята на творците в историческите моменти. Призова ни да следваме тяхната смелост – „в думите си, в изборите си и в отказите си“ – и напомни за завета на Франк Капра: „Само смелите трябва да правят кино.“

Под знака на прегръдката от тазгодишния фестивален постер, Лафит добави:

„Винаги се питаме дали киното може да промени света. Но щом очакваме от него повече инклузивност, представителност и равенство, значи то вече го променя. А понякога е достатъчно просто да разкажеш историята на един мъж и една жена, за да достигнеш до универсалното.“

На сцената се качиха и деветимата членове на международното жури: Хали Бери, Паял Кападия, Алба Рорвахер, Лейла Слимани, Диеудо Хамади, Хонг Сангсу, Карлос Рейгадас, Джереми Стронг и тяхната председателка – Жулиет Бинош, която, както самата тя напомни, „се роди като актриса точно в тази зала“.

Бинош произнесе проникновена реч, в съзвучие с тревожния пулс на съвремието: призив за нежност, доверие, обединение, срещу страха, егото и невежеството.

„Да променим курса,“ каза тя, „и срещу гордостта – да си върнем смирението.“

С нейния глас прозвуча и един от най-болезнените акценти на вечерта.

„На 16 април призори, в Газа, 25-годишната фотожурналистка Фатима Хасуна и десетима от близките ѝ загинаха при ракетен удар. Малко преди това тя научи, че филмът, в който участва, е селектиран в Кан. Тя трябваше да бъде с нас тази вечер. Изкуството остава. То е могъщ свидетел на живота и мечтите ни. Нека Фестивалът в Кан допринесе за това.“

Церемонията отдаде почит и на покойния Дейвид Линч, който почина през януари. В негова чест френско-канадската певица Милиен Фармър изпълни за първи път нова песен — приспивна мелодия за мир и вечност.

Кулминацията дойде с появата на Леонардо Ди Каприо. Преди да връчи Почетната „Златна палма“ на Робърт Де Ниро, той изрази дълбоката си почит:

„Той не е просто велик актьор — той е Актьорът. Заедно със Скорсезе създадоха филми, които не просто промениха жанровете, а пренаписаха какво може да бъде киното.“

Речта на самия Де Ниро прозвуча като апел към действия в защита на изкуството и демокрацията:

„В моята страна се борим със зъби и нокти да защитим демокрацията — нещо, което някога приемахме за даденост. Това засяга всички. Защото изкуството по природа е демократично. То прегръща различието. Затова е заплаха за автократите и фашистите. Времето настъпи. Без насилие, но с решимост. Всеки, който вярва в свободата, трябва да се организира, да протестира и да гласува. Тази вечер почитаме изкуството — и свободата, равенството, братството.“

Финалният акорд бе оставен на Куентин Тарантино, който с познатия си ентусиазъм изкрещя от сцената:
„ЗА МЕН Е ЧЕСТ ДА ОБЯВЯ 78-ИЯ ФЕСТИВАЛ В КАН ЗА ОТКРИТ!!!“

След церемонията бе прожектиран филмът „Да тръгнеш един ден“ (Partir un jour) на Амели Бонин, чиято премиера във Франция съвпадна с фестивалното откриване.

Благодарение на партньорството между Фестивала, France Télévisions, FNCF и CNC, вечерта бе излъчена на живо в десетки киносалони из Франция, превръщайки откриването в национално събитие. През всичките 12 дни зрителите ще могат да следят акцентите от Кан 2025 — пресконференциите и гала събитията — по Festival TV и онлайн.

Констанца Илиева