Кирил Кадийски за ФрогНюз: Нощта нахълтва пак – и нито посрещачи, ни съпротива...

... Но само влаковете за Дахау и ГУЛАГ прелитат на зелена
светлина.

Прощай, немытая Россия,
страна рабов, страна господ...
Михаил Лермонтов

Замита вятър залеза студен
и пръсва по небето мигащите въглени,
и мръква... И не вижда никой как с очи овлъгнали
изпращаш – а къде? – и този ден.

Нощта нахълтва пак – и нито посрещачи,
ни съпротива... Само оня щит в зори –
жив щит от сънища невинни... Но дори
и него смазала, с кубинки тя по светлината крачи.

Седиш на своя куфар на перона. Земният живот е
и роден край, и роден дом, несретен патриоте!
И дните ти – тревожна бежанска вълна –

по границата на живота се събират
с надеждата убежище да им даде Всемирът...
Но само влаковете за Дахау и ГУЛАГ прелитат на зелена
светлина.

24 февруари 2022 г.

Междувременно нашият поет написа още такива разтърсващи стихове, които дадоха облика на поредната му книга „Новата Герника”. Почти паралелно тя беше издадена и във Франция, където миналата есен стана един от акцентите на издателската продукция. Поради липсата на отзиви до Калотина, принудени сме да дадем такива от чужбина.

Жан ОРИЗЕ пише: Неговата последна книга „Новата Герника“ беше посрещната изключително радушно в Париж. Писатели и критици като Жан-Пол Гавар-Пере и Ерик Ноло говорят с възхищение за това заглавие, и то напълно заслужено. „Новата Герника“ за пореден път, трябва да го подчертаем, свидетелства за големия талант на Кадийски... От декември 2024 г. Кирил Кадийски е почетен член на „Асоциацията на писателите бойци“...

Жан-Пол ГАВАР-ПЕРЕ: Кирил Кадийски е несъмнено най-големият съвременен български поет... Той навлиза в дълбокото, затова думите му звучат като изстрели, които не заглъхват. Неговата „Нова Герника“, следвана от „Под синьото небе над жълтите жита“, е шедьовър. (www.lelitteraire.com 19 Aout 2024).

Ерик НОЛО: Краят на света и краят на нашето съществуване остават основните теми за лауреата на наградата Макс Жакоб... Целият отдаден на поезията... Кадийски в никакъв случай не живее в кула от слонова кост. Агресията в „полето изранено“ на Украйна от страна на Русия го е вдъхновила за две балади... (Сп. „Трансфюж“, ноември 2024 / №182).

Патрик ВАГНЕР: ...удивителната траектория на нашия журналист, писател, поет, български дипломат, почитател на френската литература,
рускоезичен защитник на украинския народ, с философска нагласа към живота, приятел на свободата, на синьото небе и жълтите жита,
да не продължаваме повече. Много за един човек, но българинът си остава борец, той знае какво е съпротива (както срещу самоопиянението, така и срещу всички форми на тоталитаризъм). ... Това е един мъдър човек. (Сп. „Ливр,арбитр“, декември 2024).

Проф. д-р Мариане МОЛАНДЕР-БЕЙЕР от университета в Гьотеборг е също впечатлена от френската публикация: „Кирил Кадийски е мрачен и слънчев поет, с преливащ хуманизъм, с очевидна смелост, който се изправя срещу мрачните периоди на комунистическа България, като запазва чувствителните резонанси на поетичната душа. Защото първото чувство, което събужда тази поезия, това е за свободата, за словото, разбира се, но също така и за гражданската позиция”.

Какво да добавим, освен че Кирил Кадийски е наистина един от малцината у нас творци с позиция, вече над петдесет години, за радост на истинските ценители на изкуството и за жалост на властите и властващите членове на разните творчески съюзи, пазещи благоговейно мълчание, когато трябва да се крещи. И за едните и за другите публикуваме поредния сонет на поета.

СЪН В ЗИМНА НОЩ
(трета украинска балада)

...и пак излезе огненият вятър и понесе
воня от истинската смърт и дим...
Не се изтрайва вече, но поне се
разбра, че ние, хората, смърдим, смърдим, смърдим!

И слънцето с плацента кървава се ражда
и пъпната му връв – следа от падащ самолет –
се къса. И земята стене пак от жажда,
кърви – родилка застаряла – и умира тя, и бучка лед

в очите й започва да стъклее... Или парашут е вече
и – духнато глухарче – ще се разлети... И гледа Бог,
записал „Не убивай!“ в своите скрижали,

и гледа и не вижда – толкова ли е далече! –
какво ли вятърът ветрее: поломените жита ли,
или перчема на безумец синеок.

24.02.2025