Китай тества арктически маршрут край Русия. Климатичните промени отварят нова геополитическа арена

„Арктиката се отваря“

„Преди 20 години този регион беше изцяло замръзнал. Сега климатичните промени го правят достъпен и това променя геополитическата карта“, коментира Малте Хумперт, основател на Arctic Institute във Вашингтон. Според него Арктика е първият регион, където глобалното затопляне директно трансформира международните отношения – чрез ресурси, нови корабни маршрути и стратегически достъп, пише Politico.

Алтернатива на Суец, но засега нишова

Маршрутът е с около 40% по-кратък от пътя през Суецкия канал. Китайският проект този път включва спирания в четири порта в Азия и няколко в Европа, което наподобява стандартен контейнерен курс, а не еднократно пътуване. Засега мащабът остава ограничен – не повече от 1% от търговията Азия–Европа. „Това може да се превърне в сезонна нишова услуга, особено при пикова натовареност“, смята Питър Санд, главен анализатор в Xeneta.

Една от целите е и практическа – ранна доставка на китайските коледни стоки в Европа, преди претоварването в Ротердам и Хамбург през ноември.

Възможност, но и риск

Използването на стария 25-годишен кораб Istanbul Bridge, който не е ледоусилен, предизвиква критики. „Ще бъде ескортиран, но това не променя факта, че е неподходящ за арктически условия“, предупреждава Андрю Дъмбрил от Clean Arctic Alliance. Той подчертава, че емисиите на тежко гориво (бункерно гориво), вероятно използвано при плаването, са особено разрушителни за лед и сняг.

Според експертите разливите в Арктика са почти невъзможни за овладяване навреме, а вредата от черния въглерод там е пет пъти по-сериозна, отколкото в други региони. Международната морска организация (IMO) прие частична забрана на тежкото гориво през 2024 г., но остави вратички. Нови по-строги правила се очакват да се обсъждат през февруари 2026 г.

Дългата игра

„Суец и Панама няма да изчезнат, но Арктика може да се превърне в допълнение“, смята Хумперт. Ако ледът намалее още с 30–50% през следващите десетилетия, регионът може да предлага шест месеца в годината свободно корабоплаване.

За Китай експериментът е преди всичко натрупване на опит и подготовка за бъдещето. „Въпросът не е дали ще спечелят пари сега, а да научат как да го правят и да обучат екипажите“, казва Хумперт.

Екологични рискове

Екологични организации предупреждават, че подобни експерименти могат да ускорят „ефекта на доминото“ в Арктика – повече кораби ще означават повече замърсяване, по-голям натиск върху крехките екосистеми и рискове за местните общности. „Всеки пробив в този регион отваря вратата за още и още трафик. Това е самоподхранващ се процес“, коментира Андрю Дъмбрил.

В същото време Москва вижда в северния маршрут ключов инструмент за геополитическо влияние и икономическа печалба. Русия вече инвестира сериозно в инфраструктура по Северния морски път – нови пристанища, ледоразбивачи и навигационни системи. Кремъл очаква до средата на следващото десетилетие трафикът да достигне десетки милиони тона годишно, основно от износ на втечнен природен газ, петрол и въглища.

За Китай, който обяви още през 2018 г. своята концепция за „Полярен копринен път“, пробивът има стратегическо значение. Пекин иска да диверсифицира морските маршрути и да намали зависимостта си от Суецкия канал, където напрежението в Червено море и геополитическите конфликти често създават риск за търговията.

Но експерти остават скептични, че арктическите трасета ще се превърнат скоро в сериозен конкурент на традиционните морски пътища. Освен екологичните рискове и високите разходи за ескорти с ледоразбивачи, сезонността на маршрута означава, че той ще може да се използва само няколко месеца в годината.

„Това е повече стратегическо послание, отколкото икономически пробив,“ смята Малте Хумперт. „Китай и Русия показват, че са готови да действат в новата геополитическа реалност, която климатичните промени вече оформят в Арктика“.