Когато водата лекува, а вярата укрепва – Светли петък в българската традиция

Празникът „Живоприемни източник“ възхвалява чудотворната сила на Пресвета Богородица като извор на живот, изцеление и милост. Названието идва от старо предание за чудотворен извор край Цариград, където Богородица изцелява болни чрез водата.

Освещават се водоизточници (аязма) – на много места в България има параклиси или извори, посветени на Богородица. На този ден свещеници четат водосвет и се вярва, че водата има лечебна сила.

Хората отиват до аязмото, вземат си вода за здраве и я носят у дома. В някои села се правят курбани, раздава се храна за здраве и плодородие. Жените не перат и не чистят, за да уважат Богородица и да си осигурят закрила.

Ако се пие вода от аязмото на Светли петък, се вярва, че човек ще бъде здрав през цялата година. Смята се за особено подходящ ден за молитва за изцеление и женско здраве.

На светли петък имен ден празнуват Жива, Живка, Живко, Зоя.

Светлата седмица се нарича така, защото възкресението на Христос носи просветление за всички.

През цялата Светла седмица не се венчава в храмовете, защото празничните дни са посветени на Христовото възкресение.

Не се пости и в дните, определени за пост през седмицата – сряда и петък. Тази седмица се яде блажна храна.

Седмицата е наричана още и Томина неделя. Свързана е с името на Тома – един  от 12-те апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение.

Когато мълвата се разчула за изчезналото тяло господне, само апостол Тома не повярвал и пожелал да пипне раните от гвоздеите на Иисус, за да се убеди във възкръсването му. След като Христос му се явил, той сам се убедил в истината. Оттогава остава и изразът „Тома неверни“, а денят – Томина неделя.

Православните християни се поздравяват с „Христос воскресе“ до Възнесение, спазва се 40 дни.