Причините са свързани както с климатичните промени, така и с начина, по който се обработва земята. По-високите температури водят до по-бързо и по-продължително изсушаване на почвата, а валежите все по-често са краткотрайни и интензивни.
Тази комбинация създава условия за засилване на ерозионните процеси и постепенно влошаване на структурата и плодородието на почвите.
Най-рисков е периодът между жътвата и сеитбата
По думите на проф. Гачев особено уязвим е периодът между жътвата и следващата сеитба. Тогава почвата остава оголена, а при продължителна суша губи влага и става по-податлива на разрушаване.
Ако след сухия период последват проливни валежи, водата може да отнесе част от почвения материал, вместо да проникне в земята. Така се увеличава рискът от водна ерозия.
При силни ветрове сухата и незащитена почва е изложена и на ветрова ерозия.
Не става дума само за суша
Засушаването и деградацията на почвите са свързани, но не са едно и също явление.
Засушаването представлява недостиг на почвена влага и може да бъде временно. При възстановяване на валежите част от последствията могат да бъдат преодолени.
Деградацията и опустиняването са по-дългосрочни процеси, при които почвата постепенно губи способността си да задържа вода и да поддържа растителност и земеделско производство.
Около 30% от територията на България е уязвима към деградация на почвите, според анализа на проф. Гачев, публикуван в „Климатека“. Най-застрашени са районите, в които сухият климат се съчетава с интензивно земеделие.
Климатът променя условията за земеделие
Годишното количество валежи в България не показва еднаква и ясно изразена тенденция към намаляване. Проблемът е и в начина, по който валежите се разпределят през годината.
По-продължителните сухи периоди се редуват с кратки, но интензивни валежи. Това означава, че дори когато падне значително количество дъжд, той невинаги компенсира загубата на почвена влага.
Повишаването на температурите допълнително увеличава изпарението. В резултат при еднаква продължителност на безвалежен период днес почвата може да загуби повече влага, отколкото при по-ниски температури.
Черноземът се възстановява изключително бавно
Последиците от деградацията зависят и от вида на почвата.
При по-младите почви възстановяването може да бъде по-лесно. При черноземите обаче процесът може да отнеме стотици години.
Това прави загубата на плодородния слой особено сериозен проблем. Почвата не е ресурс, който може бързо да бъде възстановен след изчерпването му.
Какво означава това за храната
Намаляването на плодородието може да има пряко отражение върху земеделското производство.
При по-ниска продуктивност земеделските производители могат да бъдат изправени пред по-високи разходи за напояване и поддържане на добивите. В някои райони може да се наложи промяна на отглежданите култури или на начина на обработка на земята.
Проблемите с почвите са свързани и с водните ресурси. Здравата почва има по-голяма способност да задържа вода, докато деградиралата почва по-трудно поема и съхранява влагата.
Така един и същ процес може да увеличава едновременно риска от суша и последствията от интензивните валежи.
Как може да се ограничи процесът
Сред мерките за защита на почвите са ограничаването на ерозията, поддържането на растителна покривка, по-доброто управление на водата и използването на земеделски практики, които запазват почвената структура.
Полезащитните пояси също имат значение, тъй като намаляват въздействието на вятъра и могат да ограничат ерозията.
Устойчивото управление на земеделските земи е сред основните инструменти за запазване на плодородието.
Според проф. Гачев проблемът не може да бъде обяснен единствено с климатичните промени. Начинът на обработване на земята също има съществено значение.
Предупреждението на учените е, че процесите на деградация протичат бавно и затова често остават извън общественото внимание. Ако не бъдат ограничени навреме, възстановяването на част от почвеното плодородие може да стане много трудно или да отнеме столетия.
