Изводът на автора е показателен – проблемът не е липсата на вода, а невъзможността тя да бъде използвана ефективно.

По данни, цитирани в анализа, климатичните промени вече увеличават нуждите от напояване с над 15%, докато пет от последните шест години в България са били по-сухи от климатичната норма.

 

Въпреки това днес се напояват едва около 4% от изградените напоителни площи.

 

От водна сила до разпад на системата


Преди повече от три десетилетия България разполага с една от най-развитите напоителни системи в региона. През 90-те години ежегодно се напояват между 70 и 85% от изградените площи.

 

Днес картината е коренно различна.

 

Според анализа голяма част от каналите са разрушени, множество помпени станции не функционират, а значителна част от инфраструктурата практически е изоставена.

 

Макар официално държавните системи да обхващат около 744 хил. хектара, реално годни за използване са приблизително 420 хил., а действително напояваните площи са многократно по-малко.

 

България използва по-малко вода за земеделие от ЕС


Любопитно е, че земеделието в България използва значително по-малък дял от водните ресурси в сравнение със средното за Европейския съюз.

 

Докато в ЕС земеделието формира около една трета от общото водоползване, у нас този дял е приблизително наполовина.

Според автора това не е признак за по-висока ефективност, а резултат от свиването на поливното земеделие след 90-те години.

 

Огромна част от водата така и не достига до земеделците


Един от най-тревожните изводи е свързан с ефективността на държавните напоителни системи.

 

Според анализа средно около 61% от водата, която постъпва в тях, не се използва ефективно.

 

В някои райони коефициентът на полезно действие пада до едва 2–5%, което означава, че почти цялото количество вода остава неизползвано.

 

В същото време близо 90% от доставяната вода се използва за оризопроизводството – една от най-водоемките култури, което допълнително ограничава достъпа на останалите земеделски производители.

 

Все повече сондажи, но това крие нов риск


Заради затруднения достъп до напоителните системи все повече стопани инвестират в собствени сондажи.

Според д-р Филков това е разбираемо решение, но крие сериозни рискове.

 

Подземните води се възстановяват бавно и представляват стратегически резерв за питейно водоснабдяване. Ако започнат да се използват масово за напояване, съществува опасност нивата им постепенно да намалеят, а на места да се стигне и до трайно замърсяване.

 

Решението не е повече сондажи


Според автора България разполага с неизползван потенциал.

 

Язовирите могат да осигурят значително повече вода за напояване, без това да изисква сериозно увеличаване на водовземането. Необходима е обаче модернизация на инфраструктурата, по-добро управление на водните ресурси и по-ефективно използване на вече изградените системи.

 

Сред препоръките са възстановяване на помпени станции, изграждане на измервателни системи, по-добро управление на язовирите и ограничаване на зависимостта от подземните води.

 

Въпросът вече е стратегически


Изводът от анализа надхвърля рамките на земеделието.

 

С климатичните промени напояването постепенно се превръща в тема, свързана не само с реколтата, но и с продоволствената сигурност, икономиката и управлението на природните ресурси.

 

Ако модернизацията на напоителните системи продължи да се отлага, предупреждава авторът, България все по-трудно ще се адаптира към по-сухия климат през следващите десетилетия.