Въпросът вече не е само къде ще отидат тези изтребители, а каква реална стойност имат – като бойни машини, като източник на резервни части или като политически инструмент в отношенията между съюзници.

 

Полша: „Самолетите са в добро състояние“


Полският вицепремиер и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви, че изтребителите МиГ-29, които Варшава обсъжда дали да предостави на Украйна, са в добро техническо състояние.

 

В интервю за полското издание Wirtualna Polska той посочи като аргумент интереса от страна на България.

 

„Самият факт, че българите искат да ги купят, показва, че самолетите са в толкова добро състояние“, коментира министърът.

 

Логиката на Варшава е ясна – ако друга държава е готова да плати за тези машини, те очевидно все още имат стойност.

 

Но тук възниква основният въпрос: каква точно е тази стойност?

 

Дали става дума за напълно боеспособни изтребители, готови за участие във военни операции, или за ценен ресурс за поддръжката на други самолети от същия тип?

 

Българският интерес: последният мост до F-16


България действително прояви интерес към полските МиГ-29, но причините за това вероятно са различни от тези на Украйна.

 

За Киев тези самолети са потенциален боен ресурс. За София те са свързани преди всичко с един много конкретен проблем – как да се запази способността на българската авиация да охранява въздушното пространство до пълното въвеждане на новите F-16 Block 70.

 

Българските ВВС все още разчитат на съветските МиГ-29, а преходът към новата американска платформа няма да стане веднага. Макар първите F-16 вече да са доставени, изграждането на пълна оперативна способност на новия флот изисква време, подготовка на пилоти и наземен състав.

 

Именно в този период полските МиГ-29 могат да се окажат ценен ресурс.

 

Големият въпрос обаче остава без ясен отговор:

 

България търси цели самолети, които да летят, или машини, които да осигурят резервни части за настоящия флот?

 

Председателят на Комисията по отбрана Иван Лалов посочи, че полските МиГ-29 могат да помогнат на България да запази способностите си до момента, в който цялата нова ескадрила F-16 бъде готова за пълноценно използване.

 

„Определено ни трябват. Аз мисля, че са малко по-нови от нашите, които летят в момента, и ще ни помогнат да поддържаме сигурността на нашето въздушно пространство до 2030 година, когато напълно ще бъде готова ескадрилата F-16 с 16 самолета и съответния брой пилоти“, коментира той.

 

Лалов не изключва и вариант България да придобие цели самолети, а не само части.

 

„Не отричам, че е възможно да придобием целите самолети, а не само резервните части, а дали ги искаме, не знам в момента. Всичко ни е необходимо, за да поддържаме самолетите и носенето на бойно дежурство във въздушното ни пространство“, заяви той.

 

Интересът към полските МиГ-29 връща и един стар проблем в българската авиация – недостигът на ресурс за поддръжка на съветските изтребители.

 

През годините военните пилоти неведнъж бяха принудени да разчитат на т.нар. „канибализъм“ – използване на части от едни самолети, за да могат други да останат в летателна годност.

 

Затова бъдещата сделка с Полша може да има две различни измерения.

 

Ако България придобие цели самолети, това ще означава временно увеличаване на наличния авиационен ресурс.

 

Ако бъдат използвани основно като донори на части, те могат да се превърнат в своеобразен резервен фонд за поддръжка на българските МиГ-29 до окончателния преход към F-16.

 

Снимките с деветте МиГ-29: доказателство за готовност или демонстрация?


Спорът за реалното състояние на полските МиГ-29 се засили след публикуването на снимки от 22-ра тактическа авиационна база на полските ВВС.

 

 

На кадрите се виждат девет изтребителя, подредени на пистата.

 

Посланието изглежда очевидно – Полша разполага със значителен брой налични машини.

 

Но при по-внимателно разглеждане се виждат детайли, които поставят допълнителни въпроси.

 

Самолетите са със защитни капаци на въздухозаборниците, а под колесниците има блокиращи клинове.

 

Това означава, че машините са изведени за статична демонстрация, а не че непременно са били показани като готови за едновременно излитане.

 

Снимките доказват наличието на самолети, но не доказват колко от тях реално са готови за бойни задачи.

 

Киевската дилема: струват ли си старите МиГ-29?


За Украйна полските МиГ-29 имат съвсем друга стойност.

 

Киев продължава да използва самолети от съветски тип, а всяка допълнителна машина може да означава повече възможности за бойни мисии, обучение на пилоти или резерв за вече съществуващия флот. Основният спор обаче е около реалното техническо състояние на самолетите и цената, необходима за тяхното възстановяване. Украинските специалисти са дали по-резервирана оценка на машините, което забавя процеса.

 

Пред Киев стои и друг стратегически въпрос – има ли смисъл да се влагат значителни средства в модернизация и поддръжка на съветска техника, когато страната постепенно преминава към западни самолети като F-16 и търси бъдещи възможности за още модерни платформи.

 

За Украйна полските МиГ-29 могат да бъдат полезни, но могат да се окажат и временно решение.


Ако отидат в София, няма да стигнат до Киев

 

Може ли сделка, продиктувана от българските нужди, да намали възможностите на Украйна да получи още съветски изтребители?

 

Това не означава, че България действа срещу Киев. София има собствен проблем – да поддържа минимални способности до окончателното преминаване към новата авиация.

 

Но във война, в която всяка бойна машина има значение, решенията на съюзниците могат да имат последствия и извън собствените им граници.