Кой крие и търгува с българските тайни, а с българите се държи като с олигофрени?

Така беше навремето: хората шушукаха за щяло и нещяло, все едно си споделят световни секрети,  а Държавна сигурност дебнеше да не „изтече“ някой неправилен виц и така си изкарваше прехраната като главен пазител на страната и партията.

Времената уж се смениха, но манталитетът остана.

Под знака на „голямата важна тайна“ премина и днешното изслушване на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. Той трябваше да отговаря на въпроси, свързани с газови договори, проекти, проучвания за петрол и газ в териториални български води, за скандалния договор с турската „Боташ“ и други подобни неща.

Близо половин час продължи умуването дали заседанието да бъде открито или закрито, като самият министър предупреди, че част от информацията, която ще сподели е конфиденциална и не бива да се оглася. Загрижен човек, нали?

Няма да навлизам в дебрите на неговото изложение – бе наистина подробно, изпъстрено с данни, които сочат колко съвестно той и ръководените от него държавни фирми са си вършили работата до този момент.

Разбира се, комбайнерите, земеделците, животновъдите, бачкаторите по строежи и частни обекти на важни особи, както и летуващите у нас, в Гърция, Италия и другаде едва ли са чули тежкарските му държавнически думи за важните секрети. Едни са били с пот на челото, други със студена бира в ръка, а на трети им е много по-важно дали Испания или Англия ще станат европейски шампиони.

Важно по въпроса за тайната се изказаха неколцина народни представители. Накрая се взе решение най-тайните неща да бъдат заключени в секретната секция на парламента, откъдето депутатите да могат да ги получат и четат – далеч от погледите на населението и шпионите.

Признавам, че дотук сюжетът звучи като част от шоуто на Монти Пайтън или скеч на Бени Хил, но заслугата не е моя.

Спомням си и великолепният сериал „Ало, ало“,  в който представителката на френската съпротива споделяше секрети с предупреждението, че няма да повтаря. Разбира се Рене се чудеше на акъла й, но конспирацията си е конспирация.

Но да се върнем към българските велики тайни.

Започвам от служебния министър Владимир Малинов. Самият той е обект на публикации, които го сочат като герой в скандали, застрашаващи националната сигурност. Преди да бъде въздигнат от служебния премиер Димитър Главчев за министър Малинов е бил директор на „Булгартрансгаз“. На 8 април 2024 г. по  този повод „Свободна Европа“ пише: „Теч на данни от руски имейли и публични факти показват, че държавно дружество и неговият началник участват в изготвянето на "изчезналата" Пътна карта на "Турски поток" и възлагането и контрола на строежа на газопровода в България. Данните говорят за нарушения. Но началникът е номиниран за министър. Възможно ли е в разгара на скандал, който свързва строеж за милиарди с държавни средства, геополитика, война и прикриване на политическа отговорност, за министър да бъде избран човек, който има роля в тази игра?“

Споменавам само този детайл, а те са доста повече. Но и той стига, за да се запитаме: Абе, какъв точно е човекът, който знае тайни, които други не трябва знаят? Лоялен ли е към държавата Малинов? Минал  ли е проверка през полиграф, например? Звучи параноично, но  в други страни това е практика и никой не се сърди на процедурата. 

На 28 април 2021 г. в „Стандарт“ четем: „Нови скандали избухнаха днес в комисията на ревизия на управлението на Бойко Борисов, която изслушва енергийния министър в оставка Теменужка Петкова и изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Повод отново бе петъчната акция на председателката на комисията Мая Манолова ("Изправи се! Мутри вън!") в "Булгартрансгаз". Манолова и още четирима депутати от Комисията по ревизия отидоха в "Булгартрансгаз", за да поискат лично документите, които дружеството им отказало под предлог, че не могат да бъдат електронно изпратени, защото скенерите не работели“.

Малинов тогава се защитава с водопад от аргументи, на което Мая Манолова отвръща така: Половината от казаното от Малинов не е вярно. На разговорите с него присъствахме аз и още трима членове на комисията.

Става още по-интересно, когато научим, че „По ирония на съдбата Владимир Малинов, който всъщност е пряк участник в схемата по въпросния договор с "Боташ", днес е министър на енергетиката. И се очаква именно той да започне преговорите за промяната му, което е поредният абсурд на политическата ситуация към днешна дата“,  пишат различни медии.

Въпросният договор е даден на ДАНС и прокуратурата поради съмнения, че са нарушени националните интереси. 

Е да, но Малинов днес чете  секретни работи по същия договор. Ако ви звучи абсурдно, значи сте в България…

Да минем нататък.

Колко от депутатите, според вас, могат да се закълнат, че биха пазили важни за държавата тайни като зеницата на окото си, какъвто народен израз съществува открай време?

Но по някакво правило те имат право да знаят секретите на държавата а ние вас – не. Само че точно ние плащаме въпросните съмнителни договори, както и заплатите на специалните в политиката и властта, които крия какво договарят и какви ги вършат. Прекалено ли ще е, ако си помислим, че някои от тях тези тайни са ги продали на чужди служби отдавна? И не само, а с руските такива дори заедно са обсъдили кое как да стане, за да е удобно на Кремъл след това да започне кървава война срещу независима държава, каквато е Украйна. И това е само един пример, а те са много.

Но. Тези хора, видите ли, са голямата работа, а всички останали българи са едни будали, които вече са отучени да се интересуват живо от случващото се в държавата. И това е направено целенасочено, защото когато един народ стане безразличен към националната съдба, тарикатите започват да крадат, мамят, манипулират, дерибействат (новата важна думичка), предават и заговорничат като за световно.

И ни намигат нагло: Това не е за вашите уши.

Те така решават. Отдавна. И продадоха всички тайни, каквито се намираха у нас. Не са довършили още държавата, но и това ще стане. Само гледайте.

А можехме да сме до Словения и Хърватска, например. До Румъния също. Но не сме. Защото шмекерите се държат с нас като с олигофрени.

Огнян Стефанов