Кой ще бъде следващият папа? Много политика около основните претенденти

Да се предскаже изходът от строго секретния папски конклав е почти невъзможно, тъй като позициите на кардиналите се променят при поредните гласувания, а някои се опитват да манипулират системата в полза на своите фаворити – или срещу тях. При последния конклав през 2013 г. малцина предвиждаха, че Хорхе Марио Берголио ще бъде избран за папа Франциск. Засега спекулациите се фокусират върху следните личности, обобщава The Guardian:

Пиетро Паролин, 70 г., Италия

ЕПА/БГНЕС

Паролин е държавен секретар на Ватикана от 2013 г. Смята се за умерен кандидат за приемственост и беше близък с Франциск. Играе ключова роля в дипломацията на Светия престол, включително в деликатни преговори с Китай и правителства в Близкия изток. Светските дипломати го възприемат като надежден представител на папата. През 2018 г. той беше движеща сила зад спорното споразумение с китайското правителство относно назначаването на епископи – критикувано от някои като отстъпка към комунистическия режим. Критиците му го виждат като модернист и прагматик, който поставя идеологията и дипломацията над строгите истини на вярата. Привържениците му обаче го смятат за смел идеалист и ревностен застъпник на мира.

Луис Антонио Тагле, 67 г., Филипините

Бивш архиепископ на Манила, Тагле би бил първият азиатски папа – от регион с най-бързо нарастващо католическо население. В един момент се смяташе за предпочитан наследник от Франциск и силен поддръжник на прогресивната му програма, но напоследък изглежда е загубил тази позиция. Изразявал е мнение, че позицията на Църквата спрямо хомосексуални и разведени двойки е прекалено строга, но е против правото на аборт във Филипините.

Питър Търксън, 76 г., Гана

Търксън би бил първият чернокож папа от векове. Изказвал се е по теми като климатичната криза, бедността и икономическата справедливост, докато същевременно поддържа традиционните позиции на Църквата относно свещенството, брака между мъж и жена и хомосексуалността. Въпреки това възгледите му по последното са станали по-умерени и той е заявил, че законите в много африкански държави са твърде сурови. Изказвал се е срещу корупцията и в защита на човешките права.

Петер Ердо, 72 г., Унгария

ЕПА/БГНЕС

Ердо е водещ консервативен кандидат, силен защитник на традиционните католически учения и доктрина. Избирането му би било рязък завой спрямо подхода на Франциск. Широко признат е за интелектуалец и човек на културата. Беше любимец на покойния кардинал Джордж Пел, който вярваше, че Ердо ще възстанови върховенството на закона във Ватикана след Франциск. През 2015 г. Ердо изглежда подкрепи националистическия премиер на Унгария Виктор Орбан, когато се противопостави на призива на Франциск към църквите да приемат мигранти.

Матео Дзупи, 69 г., Италия

ЕПА/БГНЕС

Назначен за кардинал от Франциск през 2019 г., Дзупи е смятан за част от прогресивното крило на Църквата и вероятно би продължил наследството на Франциск, включително грижата за бедните и маргинализираните. Относително либерален е по въпросите на еднополовите връзки. Преди две години Франциск го назначи за мирен пратеник на Ватикана за Украйна – в тази роля той посети Москва, за да „насърчи жестове на хуманност“. Там се срещна с патриарх Кирил – лидер на Руската православна църква и съюзник на Владимир Путин. Също така се е срещал и с украинския президент Володимир Зеленски.

Жозе Толентино Каласа де Мендонса, 59 г., Португалия

Един от най-младите потенциални наследници на Франциск – което може да се сметне за минус, тъй като амбициозните кардинали може да не искат да чакат още 20-30 години за нов шанс за избор. Създал е противоречия с толерантните си възгледи относно еднополовите връзки и заради съюз с феминистка бенедиктинка, която подкрепя ръкополагането на жени и е за правото на избор. Беше близък с Франциск по повечето въпроси и настоява, че Църквата трябва да общува със съвременната култура.

Марио Грек, 68 г., Малта

Грек първоначално бе възприеман като традиционалист, но след избора на Франциск през 2013 г. започна да възприема по-прогресивни възгледи. Привържениците му твърдят, че променените му позиции показват способност за развитие и промяна. Критикувал е европейски политици, които се опитват да ограничат дейността на корабите на НПО, и е изразявал подкрепа за жени дякони.

Пиербатиста Пицабала, 60 г., Италия

От 2020 г. Пицабала е латински патриарх на Йерусалим – важна роля, в която защитава християнското малцинство в Светите земи. След атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г., Пицабала предложи себе си като заложник в замяна на деца, държани в плен от Хамас в Газа. През май 2024 г. посети Газа след месеци на преговори. Вероятно би продължил някои аспекти от ръководството на Франциск, но рядко е изразявал публични позиции по спорни теми.

Робърт Сара, 79 г., Гвинея

Сара е традиционен, ортодоксален кардинал, който според ватикански наблюдател някога се е опитвал да се представи като „паралелен авторитет“ на Франциск. През 2020 г. съавторства книга с тогава вече пенсионирания папа Бенедикт, защитаваща безбрачния целибат на свещениците – акт, възприет като предизвикателство към авторитета на Франциск. Осъждал е „джендър идеологията“ като заплаха за обществото и се е изказвал срещу ислямския фундаментализъм. Както и Търксън, той би могъл да стане първият чернокож папа от векове.