„Той директно заби нож в белия дроб на македонската идентичност и закова пирони в ръцете и краката ѝ“, заяви Мицкоски, подчертавайки, че последствията от това вече се усещат и все повече държави подкрепят позицията на Скопие, пише БГНЕС.
Според него проблемът не е в това дали няколкостотин българи ще бъдат включени в конституцията, а в „опита чрез политически инженеринг да се създаде нова македонска нация“, която по думите му е резултат от решения след Втората световна война.
Мицкоски заяви, че ще разговаря с председателя на Европейския съвет Антонио Коща относно възможна среща между България и Северна Македония в рамките на предстоящата среща на върха на НАТО в Хага.
Защо македонските управляващи не са прави?
Изказванията на Християн Мицкоски са част от утвърден националистически дискурс в Северна Македония, който цели да представи всяко отваряне към историческа истина като удар срещу идентичността. В действителност „Френското предложение“ не отнема идентичност на никого — то изисква признаване на историческите факти и етническото многообразие, включително присъствието на българска общност в страната.
Скопие иска европейско членство, но отказва да приеме, че историята на Македония е преплетена с българската — факт, признат дори от Коминтерна при създаването на югославската република. Включването на българите в конституцията не подкопава идентичността на останалите граждани, а отговаря на европейски стандарти за права на малцинствата.
Идеята, че Европа упражнява „инженеринг“, е подвеждаща. Истинският натиск идва от това, че истината за общата история с България дълго е била потискана и сега неизбежно изплува на повърхността. ЕС няма интерес да създава нова македонска нация, но изисква политическа зрялост — да се отхвърли езикът на омразата и да се приеме, че съседството предполага не само икономическо, но и културно разбирателство.
Македонските политици не са прави, защото не може да се влиза в ЕС, отричайки европейските ценности, сред които са историческата истина, правата на малцинствата и добросъседството.
Македонският инженеринг: сръбска матрица, руски гръб
Македонската национална идентичност, така както я познаваме днес, не е естествен исторически продукт, а резултат от дългогодишен политически „инженеринг“, наложен отвън – първо от Белград, после поддържан от Москва.
След 1944 г. Югославия, водена от комунистическата партия и одобрена от Коминтерна, започва активна политика по „македонизация“.
Българската история и език са обявени за враждебни, а всеки, който се определя като българин, е преследван. По този начин Белград създава буферна нация, лоялна на Социалистическа федеративна република Югославия, която да отслаби българското влияние в региона.
През Студената война Москва играе роля на патрон – македонизмът е част от съветския модел за контрол на Балканите. Антибългарският дискурс се превръща в официална държавна доктрина в Скопие, облечена в културна и академична легитимност.
Днес, макар Скопие да декларира курс към ЕС, остатъците от този инженеринг са живи – виждаме го в реториката на Мицкоски, в отричането на общото историческо минало с България и в страха от няколкостотин българи в Конституцията. Това не е защита на идентичност – това е съпротива срещу деконструкцията на една изкуствено наложена национална парадигма.
Македонската идентичност има своето място в Европа – но само когато престане да бъде изграждана върху отрицание на България.
