Конституцията мълчи за срока, в който Радев трябва да разпусне НС

Чл. 99 от българската конституция урежда процедурата за съставяне на кабинет. Ал. 5 гласи: 

“Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание”.

С несполучливия опит на БСП стана ясно, че наесен българските избиратели ще гласуват както за президент на страната, така и за правителство. Остава въпросът обаче каква да е датата на парламентарния вот. 

Президентските избори вече са насрочени за 14-ти ноември. При връщане на мандата на 7 септември, както възнамеряват от БСП, със сигурност ще има избори "2 в 1", но преценката дали вотът за нов парламент да съвпадне с първия или втория тур на президентските избори е само на Румен Радев. Разпускането на парламента на практика може да се забави умишлено заради липсата на конкретен срок в основния закон на страната. 

Преди дни държавният глава обвърза разпускането на 46-тото Народно събрание с актуализацията на държавния бюджет. Очакванията се това да стане до края на следващата седмица. Тоест, ако указът дойде веднага след това, предсрочните избори ще съвпаднат с първия тур на изборите за държавен глава, тоест на 14 ноември, според Българското национално радио.

Според запознати обаче Румен Радев може да забави указа и така да даде време за приемането и на други закони, като този, свързан с Бюрото за защита на свидетели към главния прокурор или за НСО. Като аргумент за забавяне може да бъде посочено и обсъждането от депутатите на Плана за възстановяване и устойчивост, който явно ще бъде пратен в Брюксел от служебно правителство. Ако има такова забавяне, предсрочните парламентарни избори ще са в деня, определен за втори тур на президентските - 21 ноември.