0|
3967
|07.02.2017
НОВИНИ
Конституционният съд позволи на Цацаров да намали прокуратурите
Конституционният съд позволи промяна на съдебната карта на прокуратурите в страната. Това се разбира от днешно решение на магистратите по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, информира ”Правен свят”.
В началото на октомври 2016 г. той поиска от съда тълкуване дали следва да има толкова прокуратури, колкото и съдилища, т.е. на всеки съд да отговаря съответна прокуратура, със седалище в населеното място, в което е съдът.
Структурата на прокуратурата не следва огледално структурата на съдилищата, прокуратури задължително се създават към съдилищата, посочени в конституцията – районни, окръжни, военни, апелативни и върховни, без обаче да е необходимо съответствие на териториалните звена на държавното обвинение с тези на съдилищата. Ако се създадат специализирани съдилища, законодателят има свободата да прецени дали към тях да има и прокуратури, посочват конституционните съдии.
В искането си Цацаров посочи две схващания за смисъла на нормата в конституцията, която регулира съдилищата и прокуратурите в България. Според едното изискването за съответствие между тях трябва да се разбира буквално, т.е. на всеки един съд да отговоря съответна прокуратура. Според другото разбиране основният закон създава задължение да се гарантира функционално съответствие между двете системи от органи на съдебна власт, т.е. да има съответствие между нивата в съдебната система - районно, окръжно и др., но без да трябва отговарящата на даден съд прокуратура да има същите район на действие и седалище. Със сезирането на Конституционния съд за тълкуване на основния закон главният прокурор искаше да има свобода за окрупняване и разширяване на района на действие на прокуратурите, без това да е предпоставено от или свързано с аналогична промяна на съдебните райони.
Според конституционните съдии не е необходимо структурно съответствие, важното е да има функционално, пише още "Дневник".
"Пълното припокриване на териториалните структури на съда и прокуратурата не е задължително по смисъла на чл.126, ал.1 от конституцията. В някои случаи то не е организационно и финансово оправдано. Възможно е в дадено населено място да е необходимо съществуването на териториален съд с оглед гражданския и търговския оборот, без това да оправдава от финансова и организационна гледна точка създаване на съответстваща прокуратура, която не участва в този вид дела на съда. Достатъчно и в съгласие с чл.126, ал.1 от конституцията би било осигуряване участието по дела на съответните на степента на съда прокурори, когато това участие е изискуемо от закона", изтъкват конституционните съдии.
Добавят, че в конституцията няма разпоредба, определяща териториалното разпределение на съдилищата. "Определянето на броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата и прокуратурите, както и съответното създаване на нови териториални подразделения или закриване на съществуващи такива е от компетентност на Пленума на Висшия съдебен съвет - чл.30, ал.2, т.7 ЗСВ."
Освен това според конституцията със закон могат да се създават специализирани съдилища, което става по преценка на законодателя, без да го задължава да създава и прокуратури, казват конституционните съдии.
Структурата на прокуратурата не следва огледално структурата на съдилищата, прокуратури задължително се създават към съдилищата, посочени в конституцията – районни, окръжни, военни, апелативни и върховни, без обаче да е необходимо съответствие на териториалните звена на държавното обвинение с тези на съдилищата. Ако се създадат специализирани съдилища, законодателят има свободата да прецени дали към тях да има и прокуратури, посочват конституционните съдии.
В искането си Цацаров посочи две схващания за смисъла на нормата в конституцията, която регулира съдилищата и прокуратурите в България. Според едното изискването за съответствие между тях трябва да се разбира буквално, т.е. на всеки един съд да отговоря съответна прокуратура. Според другото разбиране основният закон създава задължение да се гарантира функционално съответствие между двете системи от органи на съдебна власт, т.е. да има съответствие между нивата в съдебната система - районно, окръжно и др., но без да трябва отговарящата на даден съд прокуратура да има същите район на действие и седалище. Със сезирането на Конституционния съд за тълкуване на основния закон главният прокурор искаше да има свобода за окрупняване и разширяване на района на действие на прокуратурите, без това да е предпоставено от или свързано с аналогична промяна на съдебните райони.
Според конституционните съдии не е необходимо структурно съответствие, важното е да има функционално, пише още "Дневник".
"Пълното припокриване на териториалните структури на съда и прокуратурата не е задължително по смисъла на чл.126, ал.1 от конституцията. В някои случаи то не е организационно и финансово оправдано. Възможно е в дадено населено място да е необходимо съществуването на териториален съд с оглед гражданския и търговския оборот, без това да оправдава от финансова и организационна гледна точка създаване на съответстваща прокуратура, която не участва в този вид дела на съда. Достатъчно и в съгласие с чл.126, ал.1 от конституцията би било осигуряване участието по дела на съответните на степента на съда прокурори, когато това участие е изискуемо от закона", изтъкват конституционните съдии.
Добавят, че в конституцията няма разпоредба, определяща териториалното разпределение на съдилищата. "Определянето на броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата и прокуратурите, както и съответното създаване на нови териториални подразделения или закриване на съществуващи такива е от компетентност на Пленума на Висшия съдебен съвет - чл.30, ал.2, т.7 ЗСВ."
Освен това според конституцията със закон могат да се създават специализирани съдилища, което става по преценка на законодателя, без да го задължава да създава и прокуратури, казват конституционните съдии.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads