„Кошница с грижа“ от държавата: 10% по-евтини храни или добре опакована илюзия?

Какво предлага държавата

Според обявеното от министъра инициативата ще включва основни хранителни продукти, които да се продават на по-ниски цени. Очакването на министерството е вследствие на мярката храните в тази група да поевтинеят с над 10%.

По думите на Абровски в инициативата доброволно ще участват както големи търговски вериги, така и малки магазини.

Една от основните идеи е промоциите да не бъдат изцяло за сметка на производителите и доставчиците.

Според министъра в момента, когато голяма верига обяви намаление, финансовата тежест често се прехвърля върху доставчика. Така натискът се предава по цялата верига – от преработвателя към производителя.

Затова министерството предлага разходът за промоциите да бъде разделян поравно между производители и търговски обекти – в съотношение 50:50.

Абровски постави и друг акцент – според него е недопустимо вносни продукти да се продават с по-ниска надценка от българските, така че да изглеждат по-конкурентни на рафта.

Ще работи ли „Кошница с грижа“

По-сигурният извод засега е: инициативата може да има ограничен ефект, но обещание за спад на цените с над 10% изглежда трудно защитимо без повече конкретика. Причината е проста – не е ясно как точно ще работи механизмът.

Първо, инициативата е доброволна. Това означава, че държавата не определя цени и не може да задължи веригите да продават по-евтино. Ако магазините участват, те ще го правят, само ако виждат търговски интерес – повече клиенти, по-висок оборот или маркетингов ефект.

Второ, дори да има поевтиняване, то вероятно ще бъде ограничено до част от стоките. Големите вериги и сега често използват т.нар. продукти примамки – хляб, мляко, яйца, сирене, олио или други базови храни, които временно се продават с нисък марж, за да привлекат клиенти.

Трето, цените на храните зависят от фактори, които подобна инициатива трудно контролира – транспорт, енергия, международни цени на суровини, реколта, конкуренция и покупателна способност.

Засега реалистичният сценарий изглежда умерен – временни или частични намаления при определени стоки, а не широко и трайно поевтиняване на основните храни с над 10%.

По-евтина кошница или добре опаковано обещание?

„Кошница с грижа“ звучи добре политически – държавата обещава по-ниски цени на основни храни, а търговци и производители ще си поделят тежестта на промоциите. Само че засега липсва най-важното: сметката. Не е ясно кои продукти ще влязат в инициативата, как ще се измерва обещаното поевтиняване от над 10% и как ще се гарантира, че намалението няма да бъде компенсирано другаде.

Големите вериги не работят на загуба. Ако хлябът, млякото, яйцата или сиренето поевтинеят, логично е бизнесът да търси баланс – чрез по-високи маржове при други стоки, повече покупки или по-голям оборот. Така реалният ефект може да остане концентриран около няколко силно рекламирани продукта, без това непременно да означава по-евтина обща сметка.

Критиците на подобна идея вероятно биха направили аналогия с логика, позната от времето на комунизма – не защото някой ще връща задължителните „пакети“ или ще принуждава хората да купуват ненужни стоки, а защото остава въпросът откъде системата ще си върне разхода за обещаното намаление. Ако част от продуктите поевтинеят силно, а търговците не работят на загуба, напълно възможно е компенсацията да дойде през други покупки или по-високи маржове при други стоки. Така между обещаното намаление и реалната цена на касата може да остане разлика.