Татяна е раннохристиянска мъченица. Родена в семейството на богато, но боязливо и криещо вярата в Християнството римско семейство, Татяна поема пътя на целомъдрието от дете. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва.

По това време на римския трон се възкачва 16-годишният Александър Север (205-238 г.). Той имал еклектични убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Христос.

В негова жертва пада Татяна. Без да гледат на знатното ѝ положение и на нейния безукорен живот, я завели в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.

След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания. Според писанията, след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница - тя се явявала на другия ден излекувана.

Когато веднъж, след целодневно мъчение, отвели девойката в тъмницата през цялата нощ, тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете ѝ.

Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на "галилеяните", управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченицата. Заради големите мъчения, на които била подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.

Имен ден празнуват Татяна, Таня.