От кръвожадни клоуни до зомбита с мотики: Най-добрите и най-лошите Кинг адаптации

И задължително ще чуеш реплики, толкова зле написани, че ти идва да ги заровиш в индианско гробище с надеждата да не възкръснат.

Както и при филмите по Кинг, някои телевизионни версии се получават отлично. Други – по-добре да бяха останали на хартия. Новият сериал „Институтът“ (MGM+), по роман от 2019 г., успява да улови и двете страни на уравнението – на моменти е добре изпипан, на други – напомня ученически театър. Но къде се нарежда спрямо останалите?

Най-лошите адаптации

The Shining (1997)

Разочарован от филма на Кубрик, Кинг решава да предложи своята „автентична“ визия. Резултатът е двусериен ужас, в който Стивън Уебър като Джак Торънс крещи, размахва чук и се опитва да играе. Наоколо – CGI храсти, дете с хронично подсмърчане и коридор, по който се тича в безкраен цикъл. Единствената уплаха тук е актьорската игра.

Under the Dome (2013–2015)

Малкият град Честърс Мил попада под прозрачен купол, спуснат от… извънземно яйце. Сюжетът се дави в нелепости още от първия епизод. Включва: шумна музика, тийндрами, военни конспирации и пенсиониран фермер, който вика „О, ЛЕЕЕЕ… ШИИИТ!“ на половин CGI крава. Кинг в най-неблагоразумната му sci-fi форма.

Storm of the Century (1999)

Мистериозен непознат пристига на заснежен остров в Мейн. Но вместо ужас – получаваме 257 минути обяснения, празни диалози и герои, които изникват от мрака на всеки половин час само за да съобщят поредна ненужна сюжетна линия.

The Stand (2020–2021)

Пандемия, свръхестествени сили и много философстване пред горящи варели. Сериалът се опитва да адаптира емблематичния роман на Кинг, но потъва в хаос, безцелни ретроспекции и диалози без емоция. Дори Уупи Голдбърг не успява да спаси положението.

The Langoliers (1995)

Част от пътниците на самолет изчезват, останалите се карат, а един от тях бива изяден от ядосани космически кюфтета. Тази тричасова боза доказва, че sci-fi и Кинг невинаги са добра комбинация. Сюжетът напомня на катастрофални филми от 70-те – скучни, шумни и болезнено сериозни.

Най-добрите адаптации

The Institute (2025)

Тиранично училище за деца с телекинеза, малко градче, федерални агенти и мистериозни герои с фланелени ризи – не, не е Stranger Things, но усещането е подобно. Отлични актьори, мрачен сюжет и изненадващо добра реализация. Може да е леко претенциозно, но работи. Stranger Kings, ако щете.

The Tommyknockers (1993)

Понякога лошото е толкова лошо, че става забавно. Така е тук: зелени мъгли, извънземни, прокълнати храсти и диалози от типа „Ще те изпаря!“. Джими Смитс с панталони на ръб срещу НЛО – това не се забравя лесно.

Salem’s Lot (1979)

Истинска телевизионна класика. Атмосферата е лепкава от напрежение, сцените – кошмарни (мъртви деца по прозорците, вампири от пода), а режисурата – от самия Тоб Хупър („Полтъргайст“). Урок как се прави хорър.

It (1990)

Класиката по романа от 1100 страници е адаптирана с уважение и усещане за страх. Децата са убедителни, чудовищата – страховити, а Тим Къри като Пениуайз… легендарен. Ужасът излиза от канализацията и остава дълго след финала.

The Outsider (2020)

Бавен, стилен, мрачен. HBO подхожда с дълбочина към една от по-слабите книги на Кинг и я превръща в мистерия, която изследва скръбта, вярата и страха с деликатност. Отлична актьорска игра, тъмна кинематография и липса на безсмислен CGI – просто добро телевизионно разказване.