Кристоф Леклер: Политиците да погледнат по-далеч от микрофона

С това отворено писмо председателят на Европейската комисия е призована да подкрепи публичните действия в помощ за медиите от журналисти, общественици и експерти (в лично качество), евродепутати и бивши евродепутати.

Откритото писмо е на основателя на EURACTIV Кристоф Леклер* до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, подписано от медийни експерти и евродепутати. То е озаглавено “Здраве, доверие и журналистика: Коронавирусен план за медиите“.

На фона на неистовите желания за цензура, наказателни и рестриктивни мерки срещу медиите в България, политици и журналисти в Европа призовававт за осъзнато отношение, че медите са необходими на общеставта, колкото и политиците, които вземат решенията.

Ето какво пише в писмото:

Хората са затворени вкъщи и са разтревожени, а аудиторията на всякакви издания расте неимоверно. Парламентите и организациите на гражданското общество също са засегнати: медиите остават стълб на демокрацията и доверието – стига да могат да функционират нормално… Като се изключат обществените медии, журналистиката днес е успех, осъществяван върху острието на бръснача: журналистите вършат невероятна работа, но рискуват както здравето си, така и работата си.

Не приемайте медийния сектор за даденост

Медийният сектор и досега беше крехък поради бързата смяна на технологиите и преминаването на повечето реклами към американските платформи. Тъй като навлизаме в рецесия, по-голямата част от останалите приходи от реклама са под въпрос. Хората не могат да се срещат и пресата сега губи основния си печеливш бизнес: организирането на събития. Разпространението на вестници на някои места е спряно. Ако независими медии изчезнат, няма да има кой да противодейства на фалшивите новини, като пандемията с короновируса ще бъде съпроводе от инфодемия. Обществените радио и телевизионни оператори играят основна роля, но са необходими гласове от частния сектор, особено в период на ограничени свободи. Здравната криза може да се превърне в голяма криза на доверието, подхранваща всички страхове, радикален национализъм и по-лоши неща. За да избегнат това, политиците трябва да “погледнат по-далеч от микрофона“ и да си зададат въпроса кой плаща за медийното отразяване.

За да се помогне на медиите да оцелеят и да се адаптират, са необходими стратегии за медийния сектор. ЕС не може да се справи сам – държавите-членки и филантропията имат ключова роля. Съюзът представя по-добра рамка на политиките и трябва да води с примера си.

Средносрочна стратегия: политики за екосистемата

Ребалансирането на екосистемните платформи/реклама/медии са част от цифровата стратегия на ЕС. Тя има хоризонтални размери като Закона за цифровите услуги и потенциално други, свързани с журналистиката. Необходими са средносрочни политически действия (като регулиране на платформите и като секторна стратегия за медийния сектор). Ние не ги обсъждаме в това отворено писмо: те ще дойдат твърде късно.

Също така служителите на ЕС гордо говорят за проекти на насоки за конкуренция, позволяващи държавна помощ по време на здравна криза. Тези проекти, разбира се, са приложими към медиите, както във всички други сектори. В случая с медийния сектор данъчните отсрочки и заемите не са достатъчни, а само отлагат финансовите проблеми.

Г-жо фон дер Лайен, да се даде възможност за пряка помощ е добре, да се насърчава е добре, но да бъдеш лидер чрез своя пример е още по-добро нещо…

Краткосрочни мерки: подкрепа за преодоляване на настоящата криза

Медиите трябва да съкратят някои разходи, да печелят приходи от заместващи дейности и да стимулират иновациите. Ето няколко примера, които са част от вече очертания план за икономическо възстановяване:

– Засилете медийната грамотност: освен малки образователни проекти, финансирайте безплатни ваучери за ученици и студенти за закупуване на медийни абонаменти.

– Възстановявайте разходите за социално осигуряване на добросъвестните журналисти (не е достатъчно отлагане на плащанията): това зависи от държавите-членки и социалните партньори, но ЕС може да го насърчи. Би трябвало да бъдат облекчени правилата, особено за фрилансери (журналисти на свободна практика), които не са на заплата.

– Насочете медийни фондове за подкрепа на качествени новини и борба с дезинформацията. Тези фондове трябва да бъдат създадени там, където все още не съществуват. Френските aides à la presse например използват обективни критерии и зачитат независимостта на медиите. На равнище ЕС да има независим медиен борд, който да оценява откритите покани за предложение за борба с дезинформацията, свързана с коронавирус или бъдещи големи проблеми.

– Харчете за реклама: Рекламата е бърз и почтен начин за подкрепа на медиите, насочване на пари чрез открити канали и договори. За разлика от някои субсидии, това не пречи на редакционната свобода. Мащабните обществени информационни кампании (не реклами от Google) биха поддържали доверието на обществото в политиката и журналистиката също. В Европа рекламата във вестниците възлиза на около 12 милиарда евро годишно. Ако някой приеме, че загубата ще бъде една трета тази година, недостигът ще бъде 4 милиарда евро; Комисията и Парламентът биха могли да изразходват половината от тях, 2 милиарда евро, и да насърчат правителствата да харчат толкова. На равнище ЕС тези пари могат да идват от преразпределение, докато на национално ниво могат да бъдат част от вече взетия план за икономическо възстановяване.

– Доверете се на медийните компании. Има добра тенденция да се консултирате с обществеността широко, онлайн и на физически събития. Демокрацията на участието ще бъде търсена след досадната самоизолация, също за Конференцията за бъдещето на Европа. Обществените институции са склонни да плащат на длъжностни лица или консултанти за това. Медиите са добри организатори и независими модератори: те трябва да бъдат систематична част от „кутията с инструменти“ за тези обществени поръчки.

– Осигурете надежда за бъдещето: Иновации. Целта не е субсидиран сектор, а да се върнем към модернизирането му, да се създаде устойчивост. Отделянето на средства за медии може да бъде по-голямо при предстоящата многогодишна финансова рамка (МФР). Научноизследователската и развойна програма „Хоризонт Европа“ (Creative Europe) понастоящем предвижда 61 милиона за журналистиката. Това е твърде малко.

– Укрепете капитала на медиите: собственият капитал на InvestEU и частните „социално отговорни инвеститори“ трябва да бъде увеличен.

Г-жо фон дер Лайен,

миналия юли вие обявихте демокрацията и свободата на медиите за един от шестте ви приоритета. Колко струва да се защити инфраструктурата на демокрацията? Това със сигурност ще струва по-малко от онези 1,5 трилиона евро, наляти за спасяването на финансовата инфраструктура след 2008 г. Запазването на медийния сектор също би получило много малка сума в сравнение с европейските бюджети (общ БВП на ЕС 2019: 18 трилиона евро, общ бюджет на ЕС, определен за 2020 г. преди кризата: 169 млрд. евро, така че всеки милиард е само 0,6% от бюджета на ЕС). Всъщност общото кризисно финансиране на медиите, най-вече „еднократно“, ще бъде по-малко от специалния налог за платформи, който в момента изчислява на около 5 млрд. евро годишно.

Преди да се насочим към следващите политически стъпки, нека разгледаме частния сектор, по-специално фондациите:

– По-голяма ангажираност на филантропията. Филантропията трябва да се засили, защото хората трябва да разберат, че без функциониращи медии, гражданското общество се срива. Инициативи като Journalism Funders Forum са необходими в спешен порядък. Филантропичният сектор може да допълни действията на ЕС и на правителствата чрез попълване на пропуските, които нито публичният, нито частният сектор биха покрили бързо. Той трябва да се справи с пазарните неуспехи на журналистиката в обществен интерес, като катализира иновациите, субсидира риска и като работи с гражданското общество за осигуряване на качествена журналистика.

Действия са необходими сега: процедурите съществуват

За тази есен са предвидени два плана за действие на ЕС, които са свързани. Един за демокрацията и един за медиите. Програмата за демокрация се ръководи от заместник председателя на Комисията Вера Йоурова и планът й естествено трябва да включва някои медийни аспекти, като свобода на медиите, плурализъм и противодействие на дезинформацията с качествена журналистика.

Комисарят Тиери Бретон по време на парламентарното изслушване беше обещал по-близък до сектора план за действие под името „План за действие за медии и радиоразпръскване“. Въпреки това поради многтоо належащи изисквания, приоритетите изглежда биват „включвани“ и „изключвани“. Този план не фигурира в работната програма на Комисията, която вие, г-жо фон дер Лийен, представихте за 2020 г. Тогава в Дигиталната стратегия, ръководена от изпълнителния заместник-председател Вестагер, този план е споменат и с право. Но след това новата индустриална стратегия на ЕС от г-н Бретон отново изостави плана за медиите, въпреки че очевидно става дума за секторна стратегия.

Необходимо е значително ускоряване. Сливането на плановете за действие би могло да направи нещата бавни и сложни. Създаването през април на План за действие за медиите също може да се окаже трудно: индустрията и политиките за конкурентоспособност са свързани с цялостните дигитални дискусии. Що се отнася до плана за действие за демокрация, той може да дойде по-бързо и да се разшири по неотложни въпроси, плюс икономическите предпоставки за здрава журналистика. Освен това, за да даде приоритет на финансирането на спешни действия, Комисията може да издаде съвсем скоро проект на „Коронавирусен план за медиите“. Комисията ще уточни своята роля и ще предложи на Съвета как да използва плана за възстановяване от коронавируса в тази област.

Докато службите на Комисията разсрочват инициативите и заинтересованите страни са в режим на криза, предпоставка за бързо сближаване е политическата воля от върха. В период, когато не могат да се събират в Страсбург, членовете на ЕП разбират нуждите на медиите всеки по своему: няколко от тях подписаха този призив, много други биха го подкрепили. Що се отнася до Комисията, там правилния формат е Групата на комисарите на медийния проект. Председателствана от заместник-председателя Юоурова, тази група по-специално събира правомощието да регулира цифровите технологии (Вестагер), индустриалната стратегия (Бретон), както и финансирането на иновациите и уменията (Габриел). Тези политики са това, от което медийният сектор иска от ЕС, в спешен порядък.

Фрау президент фон дер Лайен, кризата с която се занимавате е от по-широк порядък, трябва ли да участвате тук? Не пряко, ако вашите комисари сега се сближават много по-бързо. Изхождайки от първоначалните си ангажименти, трябва да им зададете само два въпроса: „къде е планът ни за действие в медиите?“ И „кой отговаря“?“

Източник:  euractiv.bg

* Подписали заедно с Кристоф Леклер:

Членове на Европейския парламент
Alex Agius Saliba (Socialist & Democrats, S&D)
Carmen Avram (Socialist & Democrats, S&D)
Ivo Hristov (Socialist & Democrats, S&D)
Katalin Cseh (Renew Europe)
Anna-Júlia Donáth (Renew Europe)
Danuta Hübner (European People’s Party, EPP)
Morten Løkkegaard (Renew Europe)
Dace Melbarde (European Conservative and Reformists, ECR)
Karen Melchior (Renew Europe)
Radan Kanev (European People’s Party, EPP)
Бившия членове на Европейския парламент
Rebecca Harms (Greens/EFA)
Jens Rohde (ALDE)
Helga Trüpel (Greens/EFA)
Експерти и журналисти

Gabriele Capolino, Publisher – Class Editori (Italy)
Miguel Castro, Global Partnership – Bill and Melinda Gates Foundation
Luciano Morganti, Professor – VUB
Pier Luigi Parcu, Director – Centre for Media Pluralism and Media Freedom, European University Institute
Pedro Ortun, former Director – European Commission
Christian Rainer, Publisher – Profil (Austria)
Francesca Ratti, Co-President – CIVICO Europe
Slobodan Sibinčič, Secretary General – European Business Press
Marc Sundermann, Lawyer (former EU representative Bertelsmann)
Adam Thomas, Director – European Journalism Centre