Средата на 90-те години. Европейската музикална сцена е окупирана от присъствието на големите банди от бритпоп вълната – Oasis, Blur, Suede, Pulp. Там някъде синът на актрисата Хейли Милс – Криспиън се връща в Лондон от духовно търсене месеци из Индия само с раница на гърба. Вдъхновен от индийската фолклорна музика и гигантската си любов към късните The Beatles, Криспиън се събира със старите си авери Алонза Бевън (бас), клавириста Джей Дарлингтън и Пол Уинтърхарт на барабани. Криспиън Милс кръщава бандата Kula Shaker по името на средновековния южноиндийски бхакти поет, теолог и цар от династията Чера в Керала – Кулашекхара. Той е почитан като един от дванайсетте светци Алвари в индуизма и се свързва с късмет, светлина и щастие.

Групата е забелязана от Columbia Records, които трескаво търсят следващите Oasis и Blur. Първият им сингъл “Tattva” първоначално не привлича интерес, но "Grateful When You're Dead" влиза под номер 35 в британските чартове. Това връща вниманието на публиката към предното парче на Kula Shaker и нова версия на “Tattva” вече е на 4-то място в класациите. Така третият им сингъл "Hey Dude" застава на второ място, плътно зад мегахита "Wannabe" на Spice Girls.

Дебютът им “K” (1996) става абсолютен хит и е двойно платинен в световен мащаб. Kula Shaker са много различни от стандартната бритпоп формула. Вместо да копират класическия британски поп-рок, те смесват китарния звук от 60-те години (в духа на Джими Хендрикс, The Who и сайкъделик периода на The Beatles) с индийска традиционна музика, ситар и източен мистицизъм. Текстовете на някои от най-големите им хитове са написани и изпяти изцяло на санскрит – “Govinda” е единствената такава песен, влизала в Top 10 на Обединеното кралство.

Вторият им албум “Peasants, Pigs & Astronauts” (1999) задълбава още повече в сайкъделик рока и хипи вълненията от края на 60-те години. Малко по-късно обаче групата се разпада, като Криспиън създава триото The Jeevas. През 2004 г. Kula Shaker се завръщат, а три години по-късно излиза третият им албум – зрелият сайкъделик рок букет “Strangefolk”. През 2010 г. групата издава полуакустичният мечтателен албум “Pilgrims Progress”, преди да се оттегли за известно време от активна дейност. Криспиън издава първия си филм като режисьор и сценарист – мрачната комедия със Саймън Пег “A Fantastic Fear of Everything” (2012), а през 2018 г. следва хорър комедията “Slaughterhouse Rulez” (2018).

Междувременно Kula Shaker напомнят за кратко за себе си с петия си албум “K 2.0” (2016). Истинското им завръщане обаче идва през 2022 г. с албума “1st Congregational Church of Eternal Love and Free Hugs”. Kula Shaker връщат цялата епика и пъстрота на ранните си записи, отново обрънали сериозно поглед към индийската култура и наследството на сайкъделик бандите от 60-те и 70-те години. Оттогава групата е почти непрестанно на сцена и издава периодично албуми през година. “Natural Magick” (2024) е едно от най-силните им издания, а тази година те категорично заковаха позициите си на водеща брит банда с осмия си опус “Wormslayer”.

Винаги извън клишетата и типичните тенденции на времето си, Kula Shaker успяват да звучат едновременно актуално, съвременно, но и с поклон към наследството на големите преди тях. Концертите им са пищни визуални пътешествия, а музиката им е най-добрият компас за феновете.

Днес, 30 години след първия си албум, Kula Shaker са в оригиналния си състав и очевидно нямат намерение да прекъсват устрема си. Гледаме ги в Joy Station на 13 ноември и нямаме търпение за първа среща с една от най-шарените, самобитни и важни британски банди изобщо.