Кузман Илиев: Ако държавата се намеси с репресивния си апарат в социалните мрежи, става страшно

Това коментира пред Радио София Това коментира пред Радио София Кузман Илиев, политолог, журналист и тв водещ. И подчерта, че хората се донякъде се самозалъгват, мислейки, че социалните медии са нещо кардинално ново и различно от масмедиите, познати досега.

До голяма степен те са технологично по-различни, по-модерни и дават възможност на потребителите сами да определят и създават съдържанието, но могат и да контролират, напътстват и регулират съдържанието.

„Затова казвам, че е „мека“ цензурата при тях. Те могат на определени автори просто да спрат техните профили, могат да направят така, че определени линкове да не достигат до голяма аудитория, могат действително да моделират политическия дебат в посока, да речем, про миграция. Или определен тип политики касаещи полове, отношения мъже-жени, климатични промени и т.н. Те следват техните мениджъри, техните акционери определен тип агенда. Те изповядват култура, имат свои възгледи за света. И както едно време в масмедиите редакционната политика е зависела от възприятието на журналистите, така днес тя зависи от хората които осъществяват подбора, контрола над социалните медии.“

Формално те не се възприемат като конвенционални масмедии, но и без да са издадели в юридическия смисъл, отговарят за съдържанието което пускат.

„Това е много голяма свобода! Обаче, регулаторите и държавата от друга страна ги заставят те да контролират съдържанието по тяхно усмотрение, разбирай,да прилагат установените културно-икономически норми, които виреят, които масово са разпространени, да речем в Съединените американски щати. И те са съобразяват с тази реалност. В един момент се превръщат в цензури, в автоцензури, ако щете понякога.“

Повод за обобщенията Кузман Илиев взе и от безпрецедентния случай с блокиране от Туитър на профила на американския президент Доналд Тръмп.

„Очаквахме и вярвахме, че социалните мрежи са нещо като агора - място, където можем да изразяваме свободно мислите си. Оказа се, че реалността е друга. Социалните медии всъщност са едни корпорации, чиито собственици – акционери и мениджърите, които те назначават, се съобразяват с политическата конюнктура, и когато „силните на деня“, а те се сменят във времето, направят така, че вятърът задуха в друга посока, тези медии и социални мрежи, на които толкова сме вярвали, обръщат по съвсем друг начин своята политика и започват една груба,бих я нарекъл „мека“ цензура, но де факто е цензура, защото е под политическо давление.“

Според Илиев за нас - в Централна и Източна Европа, този акт беше безпрецедентен, ние сме много чувствителни по отношение на свободата на словото, дори вътрешно, България води постоянно този дебат и това е „болна“ тема. Но не си даваме сметка какво в момента се случва на Запад и докъде политическата коректност е навлязла в американското общество. За какви малки неща де факто би могъл да бъдеш даден под съд.

„Аз твърдя, че Доналд Тръмп не е призовавал никой към насилие. Той стана жертва на интерпретация, това, че изборите са откраднати, но това е една много широка интерпретация. Във времето той беше стигматизиран за много неща които е казал. Разбирате ли, когато се отвори „кутията на Пандора“, всичко което кажете може да бъде възприето като приканване към насилие, може да бъде възприето като нарушаване на общностните стандарти, като дискриминация.Последващият ефект на това затваряне на възможностите на хората, на негови симпатизанти да се изразяват, ще доведе до по-голяма радикализация и респективно ще нажежи страстите. Не искам да си мисля да последствията какви могат да бъдат.“

Посоката, в която в Европейския съюз се мисли за регулиране на социалните мрежи, според Илиев, е грешна.

„Не, те не са монополисти! Те нямат контрол над паричните потоци на рекламодателите, които рекламират във фейсбук, да речем, те нямат контрол над потребителите. Опитът държавата да се намеси с репресивния си апарат в социалните мрежи е много страшен! Всъщност, причината те да се държат така, както казах е една опасност, че техните акционери и техните медии, ще попаднат под удара или на обществената стигма, или на политическата репресия.“

Големият проблем, подчерта Кузман Илиев, е сливането на държава с бизнес – бизнеса „социални медии“.

„Така нареченият „културен марксизъм“взема превес в Западния свят.
Големия опит да се контролира езика! Контролирайки езика и определени думи, тоест, забраната за тяхното използване, ние контролираме и начина, по който се мисли, ние контролираме отношенията – обществените, политическите и икономическите.“

Думите са концепции, допълва Илиев.

И когато вкараме в обществените отношения една постоянна вектимизация (всеки експлоатира някого, някоя група е жертва на друга), правим постоянни антагонизми, насъскваме обществото и го настървяваме. Правим общество от хора, които не живеят нормално, а се дебнат да сбъркат.

Според политологът и публицист трябва да разграничаваме политическата коректност и да не противодействаме на този обществен и политически феномен с елементарно невъзпитание, липсата на уважение, маниери и етика на общуването.