Латинска Америка се тресе от размирици и протести

В Латинска Америка демокрацията е поставена на изпитание по начин, невиждан от години, казват социолози, политически анализатори и граждани в региона. Протестите, понякога съпроводени с насилие, са редовно явление.

Според организацията "Трансперънси интернешънъл" повече от половината латиноамериканци са на мнение, че корупцията се увеличава, а също така смятат за корумпирани повечето служители на изборни длъжности. В няколко страни центристките партии претърпяха крах и бяха заменени от крайни формации или от движения, обявяващи се против елитите, коментира изданието.

След пандемията от коронавируса бедността и гладът се разраснаха в редица държави в региона. Наблюдава се и увеличение на престъпните банди, занимаващи се с трафик на всичко – от кокаин до метамфетамини и фентанил.

Ефектът от това се усеща в САЩ, към чиято южна граница бягат рекорден брой мигранти, търсещи по-добър живот, отбелязва вестникът.

Според социологическата агенция "Латинобарометро", която от години изследва нарастващото разочарование сред 668-милионното население на Латинска Америка, "хората са уморени от политиката, от правителствата, от политиците, които използват властта за неща, които не водят до напредък в области, в които хората искат подобрение – като здравеопазването и пенсиите", заяви директорката на института Марта Лагос.

По данни на "Латинобарометро" 49 процента от хората в региона са подкрепяли демокрацията през 2020 г., което е понижение в сравнение с десетилетие по-рано, когато този дял е бил 63 на сто.

Едва една четвърт от латиноамериканците са били доволни от демокрацията, докато през 2009 г. техният дял е бил 45 процента.

Социолозите са установили, че 73 процента от хората са били на мнение, че страната им се управлява от властовия елит, докато десетилетие по-рано така са смятали около половината граждани, пише още БТА.

Сътресенията обхванаха региона след настъпването на тежки в икономическо отношение времена. Латинска Америка преживя най-голямото икономическо свиване през 2020 г., след като пандемията се отрази зле на растежа и държавния дълг, а също така отне живота на над 1,7 милиона латиноамериканци.

Растежът отново се повиши през 2021 г., достигайки 6,9 процента, но спадна на 3,6 на сто през 2022 г. и се очаква да намалее до 1,3 процента тази година, заяви Световната банка. Бедността намаля от 45,6 процента през 2003 г. на 27,8 процента през 2014 г., но сега отново се покачи и достигна 32,1 процента през 2022 г., показват оценки на ООН.

Много латиноамериканци имат ниски очаквания към своите правителства – по данни на "Латинобарометро" подкрепата за правителствата е спаднала на 40 процента в сравнение с 54 на сто преди десетилетие, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

В момента три държави в Латинска Америка са смятани от правозащитни организации и политолози за диктатури – Куба, Венецуела и Никарагуа.

Над една четвърт от общо 411 000 мигранти, задържани на южната граница на САЩ през октомври и ноември, са дошли от тези три страни, показват данни на американските митнически и гранични власти.

Конституционни експерти и политици казват, че в региона все още има много демокрации, които остават стабилни. Държави като Чили, Перу и Колумбия дадоха автономия на своите централни банки, което помогна за създаване на по-силни икономики чрез предотвратяване на политическа намеса в паричната политика, посочва изданието.

Но повече демокрация означава по-високи очаквания.

Медиите в тези демокрации хвърлят светлина върху корупцията и други проблеми, измъчващи държавите в региона и пораждащи недоволство сред гражданите. Когато потребностите не са задоволявани – от изкореняване на корупцията и борба с престъпността до осигуряване на по-добро здравеопазване, недоволството може да прерасне в насилие, дори в отдавнашни стабилни демокрации като Чили, където през 2019 г. имаше протести, съпроводени с насилие, отбелязва вестникът.

The moment when Brazil’s riots began.

We obtained this stunning video showing how police were severely outnumbered and how protesters easily broke the single line of defense.

Our story on the security lapses in Brazil’s capital that led to the invasion: https://t.co/LQnKyiD5lJ pic.twitter.com/IuV6OlL1rd

— Jack Nicas (@jacknicas) January 12, 2023