Литият може да се окаже ключов в борбата с Алцхаймер

Изследователи от Медицинския факултет на Харвард съобщават, че тяхно 10-годишно проучване показало, че литият може да отключи много от мистериите на болестта на Алцхаймер и стареенето на мозъка.

Литият е най-известен в медицината като стабилизатор на настроението и се прилага на хора с биполярно разстройство и депресия. Той е одобрен от Американската агенция по храните и лекарствата през 1970 г., но е бил използван от лекарите за лечение на разстройства на настроението близо век преди това.

Сега за първи път изследователите са доказали, че литият присъства естествено в организма в малки количества и че клетките се нуждаят от него, за да функционират нормално – подобно на витамин С или желязо. Изглежда също, че играе ключова роля за поддържането на здравето на мозъка.

В серия от експерименти, публикувани в сряда в списание Nature, изследователи от университетите Харвард и Ръш установиха, че изчерпването на литий в диетата на нормални мишки кара мозъка им да развие възпаление и промени, свързани с ускорено стареене.

При мишки, специално развъждани да развият същите видове мозъчни промени като хората с болестта на Алцхаймер, диета с ниско съдържание на литий е стимулирала натрупването на лепкави протеини, които образуват плаки и сплитания в мозъка. Това са отличителни белези на заболяването. Ускорила се е и загубата на памет.

Поддържането на нормални нива на литий при мишките с напредване на възрастта обаче ги предпазва от мозъчни промени, свързани с болестта на Алцхаймер.

„Това е потенциален кандидат за общ механизъм, водещ до мултисистемна дегенерация на мозъка, която предшества деменцията. Ще са необходими много повече научни изследвания, за да се определи дали това е общ път или един от няколко възможни пътя към болестта на Алцхаймер. Данните са много интригуващи“, казва д-р Брус Янкнер, професор по генетика в Харвардското медицинско училище и ръководител на изследването.

Бета-амилоидни плаки – лепкавите отлагания, които покриват мозъците на пациенти с Алцхаймер, се свързват с литий и го задържат, включително вида, който обикновено присъства в организма, както и често предписваната форма. Това свързване изчерпва лития, наличен за близките клетки, включително важни уловители, известни като микроглия. Когато мозъкът е здрав и функционира нормално, микроглията е „управител на отпадъците“, като премахва бета-амилоида, преди той да се натрупа и да причини вреда. В експериментите на екипа, микроглията от мозъците на мишки с дефицит на литий показва намалена способност за отстраняване и разграждане на бета-амилоида.

Когато давали литиев оротат на мишки с признаци на Алцхаймер в мозъка им, тези промени се обърнали: бета-амилоидни плаки и сплетения от тау протеин, които запушвали центровете на паметта в мозъка, били намалени. Мишките, третирани с литий, отново били способни да се ориентират в лабиринти и да се научат да разпознават нови обекти, докато тези, които получавали плацебо, не показали промяна в дефицитите си в паметта и мисленето.

В статия, публикувана в Nature, д-р Ашли Буш, невролог, който ръководи Изследователския център за деменция в Мелбърнския университет в Австралия, казва, че изследователите „представят убедителни доказателства, че литият действително има физиологична роля и че нормалното стареене може да наруши регулирането на нивата на литий в мозъка“. Той не е участвал в проучването.

Ако по-нататъшни изследвания подкрепят откритията, това би могло да отвори вратата към нови лечения и диагностични тестове за болестта на Алцхаймер. Тя засяга приблизително 7 милиона възрастни хора в Европа.