Литва - държавата мечта за живеене на младите в Европа. Какво се случва в бившата съветска република?

Още по-трудно е да не си щастлив ако, подобно на 23-годишната Симона Юркувенайте, току-що сте получили 21 000 евро от литовското правителство, за да режисирате своя дебютен късометражен филм за тийнейджърите в страната.

Младата дама казва, че това е страхотно местенце за живеене и посочва поддържания площад, който е локализиран в края на новия град на Вилнюс. “Доста страхотно е, че можете да получите такива възможности тук“, казва Симона.

Това, което се случва в държавата е, че тя предлага множество възможности, толкова високи, че Литва озаглавява тазгодишната класация на  World Happiness Report за хора под 30 години. Хората от поколението Z и милениълите в страната се оцениха със 7,76 от 10 по скалата на щастието, били то пред Обединеното кралство и САЩ, съответно на 32-ро и 62-ро място.

Докато докладът звучеше като тревожен сигнал за благосъстоянието на младите хора на запад, двадесет и няколко годишните в Литва започнаха да се заемат с мемета и постове в Tik-To, като потвърждават, че всъщност се справят доста добре.

„Наистина ми харесва тук“, казва почти извинително приятелят на Юркувенайте Гантас Бендикас. 23-годишният младеж е на път да завърши без дългове и, по собственото му признание, без притеснения за пазара на труда. „Да, има проблеми, но проблеми има навсякъде“, казва той. „Мисля, че много млади хора тук са доста патриотични. Усещането е, поне във Вилнюс, че живеем добре, в сравнение с други европейски страни“.

Разбира се, това не е най-вълнуващото място в света: Юркувенайте се оплаква, че „може да е малко скучно“, а Бендикас казва, че иска да види други страни, преди в крайна сметка да се установи тук.

Туристическият съвет на Вилнюс е шеговито самоосъзнат в брандирането на страната като „G-точката на Европа“, защото „никой не знае къде се намира“. (Проучване от 2019 г. установи, че само 5% от британците знаят повече от името и приблизителното местоположение на литовската столица). Но на фона на оплетяването на общите избори, широко разпространения студентски дълг и жилищната криза в Обединеното кралство, аз ще приема скучното. Да изпиете прилична чаша кафе на слънце и да ядете люспест сладкиш, който не струва един час работа на минимална заплата – да, това ще свърши работа.

Литва на Юркувенайте и Бендикас е значително различна от тази, в която са израснали родителите на младите. БВП на глава от населението в бившата съветска държава се е увеличил повече от четири пъти през живота им. Неговият процъфтяващ технологичен сектор включва „еднорозите“ Vinted и Nord Security сред своя износ, а миналата година средните брутни доходи в страната са се увеличили с 12,6%. Университетът е безплатен за повечето студенти и 57% от населението има висше образование (средно за ЕС е 43%). Както казва Каролина Мотиежунайте, 23-годишен маркетолог: „Всички сме родени в свободна Литва. Не знаем нищо друго”.

Новоутвърденият статут на Литва като световна столица на младите хора може да е изненада за хората, които живеят там („Е, те не попитаха мен или моите приятели“ е често срещан отговор при моето посещение), но не на изследователите зад доклада, които наблюдаваха балтийските страни да се изкачват нагоре в класацията, откакто започнаха да събират данните.

„Повече или по-малко през цялото време на Световния доклад за щастието се наблюдава стесняване на разликата между Източна и Западна Европа по отношение на средната им удовлетвореност от живота“, обяснява проф. Джон Хелиуел, редактор-основател на годишното проучване, което измерва благосъстоянието в 140 нации и се координира от Центъра за изследване на благосъстоянието на Оксфордския университет, Gallup и мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН. „Тъй като тази разлика се стесни, сега е така, че младите са значително по-щастливи в Централна и Източна Европа от по-старото поколение“.

В другия край на града, в бившия затвор Lukiškės, огромен затвор от 1905 г., който се трансформира в комплекс от ателиета на артисти и концертни зали, не е трудно да разберете защо. „Когато разговарям с приятели на други места – Париж, Токио, Лондон – осъзнавам колко съм щастлива, че имам собствено пространство“, казва 28-годишната художничка Йолита Вайткуте, докато светлината се лее от високите прозорци на нейното студио и се пречупва през лицето й. В двора на слънчевата трапезария долу хора на 20-30 години пият халби бира между стените, покрити с бодлива тел. „Избирам да съм тук, защото ми харесва тук“, казва тя. „Не трябва да върша работа, която не искам, и не трябва да работя в офис“.

Студиата в сградата, която беше използвана за заснемането на четвъртия сезон на сериала Stranger Things на Netflix, се отдават под наем за между 100 и 500 евро на месец (85-425 паунда), според Мартинас Буткявичюс, чиято музикална агенция спечели обществения търг да го превърнат в културно място. Наемите в страната като цяло са ниски в сравнение с други европейски страни – въпреки че има увеличение от 144% между 2010 г. и 2022 г., което е второто най-високо ниво в ЕС след Естония.

„Бих казала, че всеки човек, който работи добре, може да живее добре тук“, казва 33-годишната актриса Мария Кавтарадзе, която тъкмо издава втория си игрален филм.

„Разбира се, ако сте креативен човек и работите в сферата на културата, а не в стартъп, ще правите по-малко пари – това е факт. Но има чувството, че все още можете да стигнете до тук".

Кавтарадзе говори за живота на по-младите хора в бившата социалистическа република. Нейният късометражен филм от 2014 г. I'm Twenty Something перфектно капсулира мъчителните изпитания да имаш толкова много врати отворени пред теб, но да не знаеш през коя да минеш. Това е привилегия, казва тя, за която поколението на нейните родители е могла само да мечтае.

„Това, което ни прави уникални, е, че видяхме как страната се променя много бързо“, добавя тя. „В моето поколение всички израснахме по един и същ начин, икономически – като че ли нямам приятели, които са били богати, докато са израствали. Така че мисля, че това също в известен смисъл ни дава нагласата, че можем да направим всичко".

Датата, на която посещавам Литва, не е случайна. Това са последните дни от втория тур на президентските избори в страната. Изборите за европейски парламент ще бъдат отворени в края на тази седмица.

20-годишната Агне Урбонтайтите, която пуши в един от перфектните като пощенска картичка дворове на Вилнюския университет, ще гласува след часовете си по литовска филология. „Ние сме много политически активни“, казва тя за връстниците си. (Избирателната активност на последните европейски парламентарни избори през 2019 г. беше 53,48% в Литва, над общата цифра за ЕС от 50,66%.)

Тя отказва да ми каже за кого гласува, но казва, че войната в Украйна е в съзнанието на повечето хора. „Не сме толкова щастливи, колкото хората ни мислят!“, шегува се тя, преди да развърти списък с причините, поради които „обича Литва“ – включително зелените площи и „новите, интересни хора“, които живеят в столицата.

Професорът по психология Антанас Кайрис, чиято длъжност е професор по психология във философския факултет на Вилнюския университет, определя политическата ситуация като една от основните причини за самото благосъстояние на младите.

„Сега младежите в Литва имат много възможности“, казва той. След обявяването на независимостта „промяната е драстична – както по отношение на икономическата ситуация, така и на ежедневието. Мисля, че една от причините младите хора да се класират толкова високо в този доклад е, че не са изпитали реалността на Съветския съюз. Знаят го само от разказите на своите родители и баби и дядовци”.

Ако свържем държавата с военните действия в Украйна - те заплашват да подкопаят стабилността, за постигането на която Литва работи през последните 34 години. Младите хора са измъчвани от безпокойство какво може да се случи, ако, както казва Мотиеюнайте, „тази война отиде в грешната посока“.

„Израснахме с този страх в нас, че всичко хубаво, което имаме тук, може да ни бъде отнето за секунда“, казва тя.

„Изглежда, че хората в чужбина забравят, че в Украйна се води война, и това е тревожно.“ Умората от Украйна може да е обхванала някои части на запад, но за литовците заплахата от Русия все още е голяма. Както Каролис Пилипас, 30-годишният фотограф, израснал във Вилнюс, който ме придружава по време на пътуването ми, казва сухо: „Един ден си вкъщи и гледаш „Любовта е сляпа“, а на следващия правителството ти казва да вземеш спешен багаж чанта”. (Министерството на вътрешните работи на Литва и пожарната и спасителната служба стартираха кампания през февруари миналата година, съветвайки гражданите какво да опаковат в случай на бедствие.) „Тревогата е някак си навсякъде“, съгласява се Кавтарадзе.

Голяма главоблъсканица има в страната, като тя е свързана с нивото на самоубийства в страната. Статистики сочат, че те са най-високи в света в ЕС през 2020 г. като цифрите са 21,3 смъртни случая на 100 000 жители.

„За възрастните хора психичното здраве все още е тема табу“, казва 19-годишната Сини, студентка във философския факултет на университета. „Майка ми, например, все още не вярва, че психичното здраве е проблем в Литва“. Кайрис смята, че това е съветски махмурлук: „Сред младите хора има по-малко стигма относно психичното здраве, но тази стигма остава сред по-старото поколение.

Мисля, че това е отчасти свързано с реалността на Съветския съюз, където услугите за психично здраве бяха използвани по политически причини – за затваряне на политически опоненти, например.

Ако за младите хора Литва е най-щастливото място в света за младите, тогава скейт паркът на Белия мост на брега на река Нерис е най-щастливото място в Литва. Това отбелязва родител на малко дете като казва, че: „Ако момчетата, с които говорите там, не са щастливи, значи никой не е щастлив“. Тийнейджърите и 20-годишните, които се пекат край волейболните игрища, с радост съобщават, че са доста доволни.

„Бих оценил нощния живот като един от най-добрите в Европа“, казва 21-годишният студент по софтуерно инженерство Даниил Швагер през огромни слънчеви очила, които отразяват небето. Той обаче казва, че би искал лятна къща на някое отдалечено място, където да избяга от бруталните зими на Литва. Подобно на много от хората, с които говорих, той и неговият приятел Рокас Астраускас смятаха, че новините от Happiness Report са шега, когато се появиха. Като цяло обаче казват, че са доволни от живота си – особено сега вечерите стават по-дълги и могат да играят волейбол шест пъти седмично.

По-нагоре по реката, докато вървим към оживен бар в двора, Пилипас ​​посочва голите нокти, които стърчат от стълбовете на лампите на моста, който пресичаме. Статуите от съветската епоха, монтирани върху тях, наскоро бяха съборени, казва той. Показва ми болницата, в която е роден, която се превръща в скъпо международно училище. Когато отбелязвам колко зелен е градът, той вдига рамене: „Преди беше по-зелен“. Повече от три десетилетия след независимостта, Литва променя формата си и води младите си хора със себе си.

Докато светлината намалява, небето е розово и синьо; от отворения прозорец на бара се разнася бърборене към двора и улицата. Разговорът има френетичния ръб на лека нощ, която едва започва. IT работникът Лукас Саженис, 29, пие бира с няколко стари колеги навън. Той ли е най-щастливият човек на света? „Може би не най-щастливият, но мисля, че съм относително щастлив“, допуска той.

„Чувствам, че вървим към нещо. Не сме в застой. Лесно е да се види колко добре го имаме.

Кейт МакKъсър, The Guardian. Преводът със съкращения и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.