Проблемът стана още по-дебел: Главчев призна за натиск от Сърбия и Русия за Сребреница

В текста подробно се излага официалната позиция преди изпратената от него час преди гласуването екстрена грама до постоянното представителство на България в ООН да се промени позицията на "въздържал се" и се обяснява, че в крайна сметка е важна "официалната позиция", изразена при гласуването на 23 май със "за".

Въпросът на Кристина Петкова е от 22 май, т.е. ден преди вота в Общото събрание на ООН и преди Главчев да изпрати подписана от него екстрена резолюция, в която изрично се казва "България да гласува "въздържал се". Според писмо на постоянния представител Лъчезара Стоева тази грама е била получена в 8:55 в Ню Йорк, а в 10 ч. е започвало гласуването.

Петкова не се позовава във въпроса си на публикуваните от сайта BIRD документи, защото това стана на 29 май, седмица след отправянето на питането към министър-председателя.

Тя цитира "множество медийни материали през последните дни, описващи опити на Република Сърбия, подкрепяна от Руската федерация, в качеството им на основни противници на резолюцията да убедят другите страни да променят позицията си и да се противопоставят на предложената за гласуване резолюция В тази връзка източници от Сърбия твърдят за разговори на президента Александър Вучич с високопоставени български политици в опит да упражни политическо влияние, което да обърне позицията на България".

Следва призив да не бъде променяна българската позиция и два въпроса: окончателна ли е позицията на България да подкрепи резолюцията при гласуването; правени ли са опити от представители на Сърбия и Русия да промени България позицията си и да гласува против резолюцията.

На 3 юни Главчев не отговаря на втория въпрос, а само посочва, че на 23 април, месец преди вота в Ню Йорк, е имало демарш във външно министерство на сръбския посланик Желко Йович с настояване България да се противопостави на внасянето на резолюцията за обсъждане в Общото събрание на ООН. На срещата му е била представена българската позиция за подкрепа на резолюцията, описва сега министър-председателят. Той пое и поста на външен министър едва ден преди срещата - на 22 април 2024 г. В отговора му от понеделник не се пояснява дали е присъствал на срещата с посланик Йович и кой е разговарял с него.

Няма уточнение от кого и срещу кого е "хибридната атака" и кое е "безогледно" разпространяване на документи, които не са секретни или класифицирани.

Няма обяснение как екстрената грама на Главчев от 23 май (резолюцията му е от 22 май, но е изпратена ден по-късно) е само "работен" вариант, получен час преди вота от българския дипломат, която в отговора си изтъква, че "от 2 май (официалното заявяване на България като съавтор на резолюцията) до 22 май "в нито един момент постоянното представителство в Ню Йорк не е информирано, че българската позиция може да бъде променена".

Не са посочени кои са споменатите от Главчев становища на експерти и ресорни структури във външно министерство, след като Стоева веднага му обяснява, че в грамата му от 23 май "не се съдържа информация кой ги е изготвил, не са съгласувани от нито една от компетентните дирекции и съответните ресорни зам.-министри, което показва, че не са потърсени техните становища".

Премиерът и външен министър сам изкарва на преден план грамата си, но не отговаря какъв изобщо е бил смисълът от нея, след като тя е получена час преди гласуването, а сега се казва, че "не съдържа окончателните указания".