Мария Лалева: С опорни точки стигнахме дъното. Аз не искам да живея там

После пак внимателно, ама мноооого внимателно се вгледайте и вслушайте в правосъдния Му (ни) министър. Ако и след това мислите, че няма да успеем да изберем правителство, в което правосъдният министър няма да е преимуществено персонаж от шеговити скечове и изпуснат герой на Доньо Донев, то, диалогът ни клони към невъзможен.

По-после още по-по- най- внимателно се вгледайте в главния Му прокурор. От избора му, през интервютата му, до всеки нюанс в действията му. Ако и след това нямате усещането, че чрез Каскета са ни „турили капата“ целокупно и цинично, то, диалогът ни ще прилича на сцена в нямото кино. Само дето няма да има кой да сложи пояснителните надписи между сцените.

На призива „Разкарайте Мая Манолова и ще дойдем на протест!“ мога само да отговоря: „Всеки има право да отиде, където си иска. Ако сме хиляди, хиляди, хиляди, една Мая ще се загуби в множеството. Необратимо и безвъзвратно. Въпросът е не къде е Мая, а къде сме ние. И какво правим.“

На тези, които плачат и се оплакват от затруднения в движението в столицата, мога само да кажа: „Орлов мост е не просто кръстовище, а символ на каузата за свободно гражданско общество. Освен за едните заплати, летните почивки, сметките, данъците и прочие, понякога е добре да си спомним, че тези, дето ги честваме на 02 юни със сирени, са умирали за идеали и каузи. Тези две думи, така неразбираеми вече, чужди и неосмислени, са липсващите думи на нашето единство.“

Ако зад целия гняв и непримиримост на протеста не виждате любов и грижа за общата картина на страната ни, която всички рисуваме заедно и в която всички живеем заедно, другото са подробности и опорни точки. Партийните опорни точки на нашето разделение.

А с опорни точки стигнахме дъното.

Аз не искам да живея там, нито искам да завещая това на децата ни. А Вие?

Facebook, Мария Лалева