Маршът на „копейките“: Рашизмът е тук, ще стане ли Варна отново Сталин?

Някъде ни дебне опасност, а ние се държим като недосегаеми за капризите на живота и политиката.

На този фон в Москва  руският фонд „Правопорядок“ („Законност и ред“ – пр. Фрог нюз) обучава поредния випуск ученици и студенти как да се борят с нацистите - онези в Украйна. Да се борят с оръжие в ръка и да бъдат безмилостни. Това е част от програмата на т.нар. колеж „Московия“ за борба с терористите. Обучението се води от полковникът от КГБ/ФСБ Валерий Бодряшов, който проповядва, че насилието е част от въвеждането на ред в една държава. Бодряшов е бил шеф на спецотряда „Каскад“, който е действал в редовете на съветката армия в Афганистан - в армията ги наричали „касапите“.

Чрез насилие към ред. Такава е днес Русия. Наричат диктатурата нов ред и „Русский мир“ на Путин. През последните години обаче е известен като рашизъм. С претенции да промени света по кремълски.

Най-общото понятие за фашизъм е: жестока диктатура, разпростираща се върху всички сфери на живота в една страна. Обратното на демокрацията. В икономиката фашизъм означава отмяна на свободния пазар и конкуренцията и налагането на тотален контрол от страна на държавата. Целта е контрол от политическия режим, който властва в дадената страна. Политиката в случая се провежда от силен водач, който олицетворява държавата. Един човек – единен народ. Повече от 20 години по този модел се изгражда образа на Путин.

Той еднолично определя правилата, формулира ценностите. Офицерът от КГБ, започнал кървава война срещу Украйна, живеещ с любовници се кръсти в църкви и говори за християнство, семейство, морал и мир.

Авторитарната идеология рашизъм се позиционира на терена на национализма, наричан гръмогласно патриотизъм. В същото време се прегръща и с призива на Маркс „Пролетарии от всички страни съединявайте се“. Руската пропаганда формулира това като единство на славянските народи, под „шапката“ на Евразия и дори БРИКС.  

Рашизмът е антилиберален, защото ненавижда свободата.

Признак, по който се развива шумно и агресивно българския рашизъм в лицето на „Възраждане“. Отличителните белези се виждат и в неотдавна пръкналата се „Величие“. Вождизмът в тях е фундамент. Както и склонността към насилие. То започна словесно, но бързо премина към публични изяви – на улицата, а вече и в парламента. Последният ярък пример е кошмарният протест пред Народния театър уж в името на патриотизма - подчертавам фалшив патриотизъм - и защитата на националното достойнство. И не е странно, че сред крясъците и нелепите плакати се озоваха млади и образовани хора.

Обяснението е просто: Все повече българи са отвратени от дългото, безплодно и крадливо управление през последните повече от 30 години. Нито едно правителство, нито една политическа сила не прояви лоялност и милост към обществото, към нуждите на всеки гражданин. Общественият договор бе скъсан още в началото на 90-те и никой след не понечи дори да имитира неговото спазване.

В процеса на изграждане на партокрация разбогатяха касти в БКП/БСП (родител на появилите се след нея партии), ДПС, СДС, НДСВ, ГЕРБ, ВМРО, Атака и маргинални патриотични формации, ИТН, ПП-ДБ. В редичката ударно се внедриха и служебните кабинети на президенти, особено на сегашния - Румен Радев. Моделът е известен като ченгеджийско-олигархо-мутренски. Майката е постсъветската матрица, родила Путин и кагебейската глутница.

Оттук насетне за рашизираните структури остана несложната задача да усвоят говорене, което да се хареса на масата. И се започна критика на всичко и всички, докоснали се до властта. Заклеймяване на беззаконието и корупцията. И повечето от изреченото е вярно, без съмнение. Затънали ли сме в корупция по всички нива. Справедливост няма. МВР и службите са пробити, агенти на Москва шетат в тях като у дома си. Правосъдието и в частност прокуратурата са пробити като гевгир. Окраднати бяха милиарди от магистрали, язовири, от бетонираното Черноморието, изсечените гори, опустошените села, презастрояването на 4-5 града, бягството на 2,5 милиона българи в чужбина, хаосът в здравеопазването, образованието, икономиката, несгодите на пенсионери  и т.н. и т.н. Всичко това е вярно.

Вярно е обаче и друго: „копейките“ неслучайно яхнаха рашизма. Техният патриотизъм е фалшив, защото копират путиновия модел, който под обвивката е ретрограден, жесток, циничен и кървав. Деградацията на националните ценности се прикриват с палене на свещи и целуване на икони. Липсата на визия за бъдещето се замазва с комплексарско възхищение към миналото. Говори се за българска империя и дори империи, за силно преувеличавани и изкривявани факти от историята ни.

Не закъсняха факелните шествия, опити за нахлуване в държавни институции, остри нападки срещу членството на страната ни в НАТО и Евросъюза, физическо насилие срещу неудобни. Не че двата съюза не заслужават критика, но се изопачават факти и се дават за пример Русия и Унгария, напоследък и Сърбия, дори Иран и Северна Корея.

И понеже на рашистите, по примера на фашистите и национал-социалистите е нужен враг, какъвто някога бяха евреите в Германия и враговете на народа в СССР, те го „откриха“ в лицето на Украйна и на „колективния Запад“. „копейките“ по примера на Кремъл мразят САЩ, но са готови да приемат Америка, ако Тръмп размаха калъчката срещу Киев и Европа.

Въпросните политически формации у нас залагат на умората, демотивацията, обидата и омразата, завладяващи много българи. Нашенецът е податлив към подобни влияния, трябва да признаем. Достатъчно е да сме прочели Захари Стоянов, Димитър Страшимиров и Иван Хаджийски, за да сме  наясно със себе си. Затова Дякона, Ботев, Караджата, Бенковски и останалите луди и умни глави са боготворени от повечето българи. Вътрешно знаем, че не сме като тях, комплексирани сме от тях, но упорито ги имитираме по празници и на трапези.

Родните рашисти използват рационално тези национални особености. И разбира се премълчават, че в Русия свободно съществуват и действат над 60 фашистки и нацистки политически  формирования. „Союз русского народ“, „Православная Русь“, както и „Чёрная сотня“  открито подкрепят Путин и войната срещу Украйна, участват в мероприятия на проектите Евразия и „Русский мир“.

Как да се предпазим от „кафявата чума“?

На първо място повече хора трябва да почнат да се интересуват от политика. Гражданският натиск за реформи и смяна на т.нар. политически елит  трябва  да стане тотален. Видяхме испанците как протестират срещу виновните за лошата организация за защита от връхлитащата буря – бият се като тигри с полицията без да се страхуват, че ще има счупени глави. Елитът тук е изхабен, криминализиран в немалка степен, зависим от задкулисни и външни фактори. Повечето българи го мразят. Но още не смеят да се сбият с продъненото МВР, което е най-многобройно и с най-голям бюджет.

Работа върши и отдръпване на Борисов, например. Ще се промени рязко атмосферата в страната. Ще повее свеж вятър, повярвайте. Не е много,, но е крачка в правилна посока. След него ще си тръгнат и други изтъркани партийни муцуни. С тях и техни инструменти като анализатори и медии. Ще се промени говоренето, а рашизмът ще се окаже в изолация. Чакахме да падне Берлинската стена, в Румъния да разстрелят Николае и Елена Чаушеску, за да посегнем на диктатора Живков и да излезем на площадите. Днес пак сме на опашката в ЕС. Крайно време е да се ядосаме. Крайно време е да се появят енергични млади хора с воля да воюват с нафталинените картонени колоси, натрупали богатства от политиката и бюджета.

Ако не го направим, ще се превърнем много скоро в нация от пенсионери, защото младите ще са „изтекли“ към „изгнилия, разпадащ“ се Запад. Варна ще си върне името Сталин (така се е казвал градът от 1949 до 1956 г), в чест на родените там „Възраждане“ и „Величие“…

На една крачка сме от мрака на рашизма. Да се опълчим! Не просто за да оцелеем, а за да продължим напред с цивилизования свят.

Огнян Стефанов