Миграционната политика на Европа е в центъра на вниманието след атентата в Брюксел

Нападателят, който в понеделник вечерта уби двама шведски футболни фенове, е бил в полезрението на властите още от 2016 г. заради предполагаемите си джихадистки връзки, признаха белгийски служители във вторник.

Правоохранителните органи на страната са били уведомявани няколко пъти, че мъжът е потенциално опасен. Освен това той е живеел в страната незаконно и е трябвало да бъде изгонен след отхвърлянето на молбата му за убежище през 2020 г.

Вместо това той започна да буйства, като успял да избяга за една нощ, преди да бъде застрелян от полицията във вторник сутринта.

Стрелецът е живял "под линията на водата" само за да излезе от скривалището си и да нанесе "страхлив" удар късно в понеделник, заяви във вторник следобед белгийският министър-председател Александър де Кро след заседание на Съвета за национална сигурност на страната.

Историята на родения в Тунис стрелец разкрива недостатъците на системата, която Белгия създаде след масовите провали в разузнаването в навечерието на терористичните атаки, при които загинаха стотици хора в Париж и Брюксел през 2015 и 2016 г.

45-годишният мъж не е имал предишни присъди, но е бил известен на белгийските правоприлагащи органи с редица "подозрителни дейности", включително подозрения за трафик на хора и заплаха за сигурността на държавата, заяви министърът на правосъдието Винсент ван Куикенборн пред репортери във вторник по време на импровизирана пресконференция в ранни зори.

Белгийските власти за първи път са получили информация за стрелеца през юли 2016 г. от полицията в друга, неназована държава, че мъжът има "радикализиран профил" и обмисля да отиде в "конфликтна зона за джихад", каза Ван Куикенборн.

Въпреки това името на убиеца никога не е било добавено във федералния списък за наблюдение на терористи, който беше създаден, за да се наблюдават дейности, свързани с тероризъм, след терористичните атаки през 2016 г. на летището в Брюксел и на метростанция.

Неуспех на разузнаването

"Информацията беше проверена, нищо друго не можеше да се направи", допълни Ван Куикенборн, твърдейки, че по онова време разузнавателните служби са били затрупани с "десетки доклади на ден от такова естество", тъй като Белгия - и Европа - са преживявали "истинска терористична криза".

"Въпреки че е бил известен на правоприлагащите органи, не е имало конкретни индикации за неговата радикализация - ето защо той не е бил включен в списъка за наблюдение на OCAD [терористи]", каза министърът.

По-рано тази година тунизиецът е бил арестуван и разпитан от полицията, след като се твърди, че е заплашвал обитател на център за предоставяне на убежище, който е обвинил нападателя, че е бил осъден за тероризъм в родната си страна.

Това сигнализира белгийската федерална полиция, която свиква заседание на антитерористичната работна група, също създадена след нападенията през 2016 г., за да го разследва.

Заседанието на работната група е било насрочено за 17 октомври - но стрелецът е нанесъл удар предната вечер.

Заповедта за експулсиране на стрелеца също попаднала между пропуските.

След като му е отказано убежище през октомври 2020 г., му е изпратено официално писмо, с което му се нарежда да напусне Белгия. Писмото било изпратено на адреса му в брюкселския район Шербек.

Но според държавния секретар по въпросите на убежището и миграцията Никол де Мур писмото така и не е било връчено, тъй като по време на доставката той не е бил вкъщи.

В сряда белгийските федерални депутати ще разпитат висшите министри на страната как един нелегален жител, който е наблюдаван от много страни, все още може да извърши терористична атака. Подробностите за профила на стрелеца се очаква да предизвикат разгорещен дебат.

Белгия отдавна се бори с имиджа, че многопластовата ѝ политическа архитектура - често наричана "институционална лазаня" - ѝ пречи да се справя ефективно със заплахите за сигурността.

"Трябва да сглобим пъзела: какво е знаела полицията?", Тим Вандепут, депутат от Open VLD, либералната партия, ръководена от министър-председателя Де Кро, заяви пред POLITICO преди изслушването.

То също така поставя в центъра на вниманието миграционната политика в страна, в която крайнодясна партия - антиимиграционната "Фламандски интерес" - е начело на социологическите проучвания.

"Политиката за връщане е твърде хлабава, тази процедура трябва да бъде непробиваема", добави Вандепут.

"Фламандски интерес" също така изтъкна, че тунизийският стрелец е бил "оставен намира", след като му е било отказано убежище.

Публикация на "Politico". Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.