Мика Зайкова: Белите ни пари за черни дни идват от чужбина

Тези дни излязоха данни на Световната банка, че българите, работещи в чужбина, са изпратили у нас 1.72 млрд. долара през 2014 г. За съжаление, тенденцията е негативна. За предходната година, пак по изчисления на Световната банка, влизащите средства в България от роднините ни зад граница са били 1.2 млрд. долара, а сега са повече. Това не означава, че те печелят повече, а че хората у нас преживяват все по-трудно с парите, които имат на разположение. При средна пенсия от 317 лв. голямата част от пенсионерите са изключително бедни и не могат в тази възраст не само да си осигурят качествена храна и да си платят сметките, те не са в състояние да си купят дори необходимите лекарства. Звучи жестоко, но въпросът опира и до това - да живеят ли или не, коментира пред БГНЕС Зайкова.

ЕК установи, че в България има голямо разслоение на доходите - не само пенсионерите са в долната част на скалата, но и т.нар. работещи бедни на пълен работен ден. 70% от упражняващите труд у нас получават заплата под 561 лв. Тази цифра не е случайна. Това са парите, необходими на един човек, изчислени от института на КНСБ, за да може той да живее, да възстановява работната си сила и да се грижи, макар и скромно, за семейството си. А 60% от пенсионерите имат пенсии под 286 лв., което е прагът на бедност. Ако е прав г-н Ивайло Калфин, социалният министър, че от догодина прагът на бедност ще се вдигне на 300 лв., процентът на мизерстващите възрастни хора в България ще нарасне значително. Нека погледнем каква е картината при средната работна заплата. У нас за първото полугодие на тази година тя е 879 лв., докато за работещите в бюджетната сфера е 931 лв., т.е. очевидно е по-висока от средната за страната. Обикновено в развитите държави гражданите в частния бизнес получават по-високи заплати, отколкото държавните чиновници. Работата е там, че всяка партия и всяко правителство преди избори обещават да се намалят тези драстични разлики. Особено при определени длъжности в бюджетната сфера, които с бонусите си осигуряват един твърде комфортен живот, често с пет цифрени суми на месец, неотговарящи на функциите им.

Малцина виждат тези аномалии и се получава нещо като меню от свинско със зеле - само че месото го ядат едни, а зелето - други. Разликите наистина са огромни и ще дам пример. В Държавната инспекция по труда основната работа се върши от една шепа инспектори, които правят проверките и които директно вкарват пари в бюджета. Защото резултатът от техните проверки са санкции, изразяващи се в пари. Тези хора, които, всъщност, пълнят бюджета получават месечни възнаграждения в размер на 550-700 лв., но за разлика от тях началниците на тази структура по места, на техните клонове извън столицата, получават заплати по над 1200 лв. Да направим кратък обзор - в България фирмите са над 40 000, а инспекторите, които трябва да ги проверят са не повече от 350 души. Представете си за какъв къртовски труд става дума, още повече, че точно те са тези, които вадят сивата икономика в заетостта на светло. И най-вече в това е ползите от тежката им и отговорна работа, а не само паричните приходи от преките санкции. Твърди, че у нас сивата икономика е 30%, но аз смело мога да кажа, че тя надвишава 52 %. Само си представете за какво става дума - около 42-43 млрд. лв. минават покрай данъчната и осигурителна система, та затова сме на този хал. И това бреме на изсветляване лежи на плещите на тази шепа хора с обидно ниски заплати - е, видно е, че те консумират зелето.

Напливът на бежанците, актуалната ситуация в ЕС на този етап не предполага сериозни инвестиции и сериозни инвеститори да заявят интерес у нас. Не бива да се лъжем и само по номиналните цифри. Да, наистина инвестициите са се увеличили през първото полугодие в България с 40 млн., но не са нараснали като относителен дял от БВП. По-важна е структурата на тези инвестиции - какво те пораждат като капитал. Оказва се, че не раждат нищо, защото повечето от случаите на инвестиране са следствия от сливания, преобразувания и прехвърляне на акции от една в друга компания. И това не води до нови работни места, до нови технологии, които да повишат производителността на труда. Ако се върнем на темата за приходите от работещите българи зад граница ще установим, че те поддържат роднините си в борбата им за оцеляване и за образованието на децата им. Тази инвестиция на емигрантите ни е направена с цената на тежък труд, защото болшинството от тях не работят по специалността си.