На напрегната пресконференция заместник-главният прокурор на САЩ Тод Бланш заяви, че публикуваният масив включва повече от 3,5 милиона страници, около 180 000 изображения и над 2 000 видеа. Голяма част от материалите обаче са с обширни редакции.

„Това бележи края на изключително мащабен процес по идентифициране и преглед на документи, с цел прозрачност и спазване на закона“, каза Бланш, цитиран от BBC.

Какво включват документите и какво е заличено

Според Министерството на правосъдието първоначално са били идентифицирани над 6 милиона страници като потенциално релевантни. След правен преглед около 200 000 страници са били изцяло или частично задържани заради адвокатска тайна, медицинска информация, материали с насилие, както и съдържание, което може да застраши активни федерални разследвания.

В публикувания пакет влизат документи от разследванията във Флорида и Ню Йорк, делото срещу Гислейн Максуел, материали за смъртта на Епстийн в затвора през 2019 г., както и имейли, снимки и видеа, иззети от негови устройства.

Нови детайли за връзките на Епстийн с влиятелни фигури

Анализът на документите разкрива нови или досега непублични финансови и социални връзки между Епстийн и редица известни личности в САЩ и Великобритания, пише The Guardian.

Сред тях е имейл кореспонденция от 2012 г. между Епстийн и Илон Мъск, в която Мъск пита кога ще е „най-дивото парти“ на частния остров на финансиста. Няма доказателства, че Мъск действително е посетил острова.

Документите показват и че Хауърд Лътник, настоящ търговски министър на САЩ, е планирал посещение на острова на Епстийн през 2012 г. със съпругата и децата си, въпреки че по-късно публично твърди, че се е дистанцирал от него още през 2005 г.

Британската следа: принц Андрю и Питър Манделсън

Пакетът документи хвърля допълнителна светлина и върху контактите на Епстийн с британския елит. Имейли сочат, че Андрю Маунтбатън-Уиндзор е присъствал на интимна вечеря в дома на Епстийн в Ню Йорк през декември 2010 г. – същото посещение, което бившият принц по-късно твърди, че е имало за цел да прекъсне отношенията им.

Други документи показват, че Епстийн е превеждал хиляди паунди на съпруга на Питър Манделсън, Рейналдо Авила да Силва, малко след освобождаването си от затвора през 2009 г. В кореспонденция самият Манделсън предлага плащанията да бъдат оформени като заем, за да се избегне данък върху подаръците.

Реакция на жертвите: „Това не е прозрачност“

Група оцелели от сексуалното насилие на Епстийн осъдиха начина, по който са публикувани документите. В изявление, цитирано от The Guardian, те заявяват, че при някои файлове имената на жертвите са разкрити, докато тези на предполагаемите извършители остават скрити.

„Това се продава като прозрачност, но всъщност отново излага жертвите, докато мъжете, които са ни злоупотребявали, остават защитени“, се казва в позицията.

Политическият натиск върху Тръмп

Публикуването на досиетата идва след месеци политическо напрежение. Президентът Доналд Тръмп обеща още по време на кампанията си през 2024 г. пълно разсекретяване на материалите, но след встъпването си в длъжност омаловажаваше значението им и критикуваше съпартийци, които настояваха за тяхното публикуване.

Според анализатора на CNN Хари Ентън, цитиран от The Guardian, досиетата Епстийн са се превърнали в „най-слабата тема“ за Тръмп, включително сред републиканските избиратели.

Споменаването на Тръмп и обвиненията

Името на Тръмп се появява стотици пъти в документите. Част от тях включват списък с твърдения, подадени към ФБР чрез сигналната линия на агенцията, много от които са непотвърдени. Министерството на правосъдието подчертава, че тези твърдения са „неоснователни и неверни“ и че Тръмп не е обвиняван в престъпления от жертвите на Епстийн.

Бланш заяви, че в нито една от комуникациите Епстийн не е твърдял, че Тръмп е извършил престъпление или е имал неподходящ контакт с жертвите.

Край ли е сагата с досиетата

Въпреки мащаба на публикувания пакет, не е ясно дали това е последната дума по темата. Демократи, сред които конгресменът Ро Кана, настояват, че около 2,5 милиона страници все още не са разкрити и поставят под съмнение основанията за това.

Министерството на правосъдието твърди, че ако в документите имаше конкретни имена на мъже, злоупотребявали с жени, те щяха да бъдат преследвани.

„Не мисля, че обществото ще открие в тези файлове списък с мъже, които са извършвали насилие. За съжаление“, каза Бланш.

Дали това е краят на разкритията около Джефри Епстийн или само пореден етап от дълга и болезнена история, остава отворен въпрос.