В официална позиция Министерският съвет подчертава, че участието цели да предостави на страната възможност за конструктивен принос към деескалация и устойчиво уреждане на конфликта, както и подкрепа за американската втора фаза на мирния план за Газа и резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Според него възстановяването на региона минава през създаването на въпросния съвет като преходна администрация.

Решението е прието с пълен консенсус от правителството ни, но съгласно Конституцията, за да има правно действие, то трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание. Дотогава България участва само с право на съвещателен глас и без задължения за участие в конкретни операции или предоставяне на юрисдикция на Съвета за мир на своя територия.

Много анализатори обаче предупреждават, че тази инициатива на Белия дом всъщност далеч надхвърля целта за възстановяване на Газа и цели да се превърне в алтернатива на ООН, но управлявана лично от Тръмп (и посочения от него наследник). Това, категорични са противниците, е най-амбициозният „опит за приватизация на глобалната дипломация“ в историята.

Още повече, че България е единствената държава, която прави компания на Унгария на Орбан в този съюз. Останалите европейски държави, водени от най-големите икономики на континента, категорично отказват да се включат в организация, която на практика би дала още повече глобална власт в ръцете на настоящия американски президент – а след това и на

посочения от него наследник.

Съветът за мир е много по-дългосрочна инициатива, която чертае геополитически граници. От едната страна стои Европа. От другата – САЩ на Тръмп. А къде сме ние?

Засега отговорът дава „с пълен консенсус“ едно правителство, напълно изгубило доверието на суверена, което няма да носи отговорност за решението си. А дали това е нормално – всеки може да прецени за себе си.